Как се прави Ватикански хляб

От на 07.04.2014

Напоследък е особено актуално правенето на Ватикански хляб. Той се нарича още „хляб на щастието“ или „хляб на желанието“. В някои страни го знаят и като хляба на свети падре Пио от Пиетрелчина – католически свещеник капуцин от Италия, който е канонизиран от папа Йоан Павел II през 2002 г.
Тестото за него се предава от човек на човек и се прави цяла седмица, но само веднъж в живота. Затова е добре, който го получи, да е зрял и да знае какво иска. По състав той наподобява хляба на приятелството на амишите или най-обикновен кекс. Сместа за него се получава задължително в стъклен или керамичен съд, покрита с прозрачно фолио. Към нея върви листче с инструкции, които казват кой ден какъв компонент да се прибавя в съда. В католическия свят хлябът се прави с различна продължителност, но най-често периодът е от 6 до 10 дни.

Този, който получи сместа, не трябва да я съхранява в хладилник, а на стайна температура (между 19-20 градуса – б.а.) до първия ден от седмицата – понеделник. Тогава полученото количество се изсипва в по-голям съд и се прибавя 250 г захар. Самата смес мирише на кисело, защото на практика тя представлява квас.

Целта е захарта да активира действието на дрождите в нея. Без да се бърка, тестото се покрива отново с найлоновото фолио. На следващия ден се слага 250 г прясно мляко, което задължително трябва да е сварено и добре охладено. Отново, без да се бърка, сместа се покрива. Сряда е денят за брашното. То е отново 250 г. Четвъртък е първият ден, в който съдържанието на съда се бърка.
Това трябва да стане с дървена лъжица, като през това време се нарича поименно за здраве на близките. Накрая трябва да се намисли желание. Петък също само се разбърква полученото и се разделя на 4 равни части. Три от тях раздава на приятели, а четвъртата остава в съда до следващия ден, когато към нея се прибавят още 250 г брашно, половин пакетче бакпулвер, 3 яйца, 1 ванилия, 250 г олио, 1 супена лъжица натрошени орехи, половин чаена лъжица канела, 3 шепи стафиди, половин шоколад.
Обогатената смес се изсипва във форма за кекс и се пече при 170 градуса за около 45-50 минути. От готовия Ватикански хляб трябва да яде цялото семейство за здраве и щастие.

Идеята на целия процес по правенето на Ватикански хляб е не само да получиш
доброто в дома и мислите си, но и да го предадеш на друг, тъй като хлябът е носител на физическа и емоционална енергия. По тази причина той може да се предава и на всеки. Вярва се, че ако човек е добронамерен дори към непознатия, Бог ще бъде благосклонен към първоизточника и неговото желание. Затова то трябва да бъде лично отправено към правещия сместа за хляба. Ако е във вреда на някого, злото се случва на пожелалия го.
Всъщност това е и причината такъв хляб да не може всеки сам да си направи с продуктите, които има вкъщи, без да получи от някого квас. Тогава той би бил просто един обикновен кекс.
Хилендарският също сбъдва желание
Масово явление у нас преди 10 години бе предаването на Хилендарски хляб.
Той също сбъдва желание и носи щастие като Ватиканския. Ритуалът идва от Хилендарския манастир, а приготвянето и продуктите са почти същите, с тази разлика, че се прави 10 дни и изискването е да се приготвя само от жени. През първият който също е понеделник, сместа се слага в голяма стъклена, пластмасова или порцеланова купа, защото то ще бухне силно. Бъркалката за него също трябва да бъде дървена. Втория, третия и четвъртия ден тестото почива, покрито с памучна кърпа и не се пипа. На петия ден се добавят 300 г прясно мляко, 300 г захар и 300 г брашно. Сместа се разбърква чак на шестия ден. Седмия, осмия и деветия ден тестото отново почива под памучната кърпа. На десетия ден, по подобие на петия, в купата се слагат пак 300 г прясно мляко, 300 г захар и 300 г брашно. Количеството се разделя на 4 равни части, като три от тях се раздават заедно с рецептата. Към четвъртата, която остава в дома, се добавят 2 яйца, 250 г олио, чаша стафиди и чаша смлени орехи. Всичко се изсипва в намаслена тава и се пече час и половина при 170 градуса.
Свещената храна в религията
Xлябът е една от първите най-разпространените ритуални храни. В месенето, печенето, разчуването и яденето му са заложени символики не само на християнската, но също и на източните религии. За всички той е енергоносител.
Добре известен е факта, че в християнството хлябът се приема символично като Христовата плът. Той е важна част и от евхаристията или причастието. В юдаизма е широко застъпен, но там е безквасен. При мюсюлманите хлябът е символ на приятелство и когато двама души го разчупят заедно, това е символ на доверие. В Тибет пък се правят и раздават хлебни човечета за здраве.
В нашите обичаи хлябът присъства в почти всеки ритуал – от посрещането с хляб и сол, през хлябът с мед в сватбените ритуали до питите за раждане, кръщене, прощъпалник и сбогуване. Когато почине човек раздаваме жито за спокойствие на душата на умрелия, от което се прави брашното, нужно за всеки хляб.

 

Един коментар

  1. LIDIA

    25.05.2014 at 14:05

    AMI IMA NQKAKVA MAGIQ V TOZI HLQB, DADENA MI E KVAS I STHE ZAPOCHNA UTRE PODGOTOVKATA.!!!

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>