Ужасяващи факти за Дубай, които не знаете

Когато стане дума за Дубай първата асоциация, която правим е сбъдната мечта в страната на чудесата и всичко, за което човек може да мечтае. Там има слънце, плажове, изобилие, неотразим лукс, красота и радост за окото.

От една страна, ако сте си приготвили минимум по 1000 долара на ден, това е точно така, но от друга животът около райските хотели далеч не е толкова привлекателен. Стотици хиляди богати руснаци харчат баснословни суми в неоправдано скъпите хотели насред пустинята, но ако излезете от изкуствените оазиси и се вгледате в детайлите, които ще ви представим, едва ли ще останете с добро мнение за арабската разточителна „изгъзица“, наречена Дубай. Когато отпивате скъп коктейл в някой от 6 звездните хотели се вгледайте в очите на индийския сервитьор или сервитьорка и си спомнете за тази публикация.

На практика бляскавият град не би трябвало дори да съществува, но с помощта на петрола и арабската мегаломания е построен изкуствен мегаполис, но с помощта не само на милиардите от петрол! От икономическа гледна точка 95% от изграденото в Дубай е неизпълнимо, но когато имаш на разположение стотици хиляди роби и милиарди за закупуване на най-скъпите материали не би трябвало да има невъзможни неща, нали?

1. Именно темата за робството включва ужасяващата реалност, обграждаща невероятните архитектурни постижения на емирството.

Шейхът е боготворен за изключителното развитие на Дубай, но истината е, че държавата му е това, което е благодарение на дългогодишното нечовешко експлоатиране на стотици хиляди черноработници – роби. Да, това е тъжната истина, за която се знае много по-малко отколкото е нужно и това не е случайно.  Работническата класа в пустинния град се състои предимно от граждани от югоизточна Азия, и най-вече от Бангладеш и Индия. Заблудени работници пристигат в арабското емирство с обещания за работа от 9 до 5 срещу огромни заплати, прекрасна храна и жилища като за „бели хора“. В момента, в който кацнат на летището, техните работодатели прибират паспортите им, така че да не могат да си заминат обратно по своя воля. Гастарбайтерите масово работят по колосалните строежи и са заставяни да дават 14 часови смени в пустинните жеги при температури до 60 градуса по целзий! Да, при тези температури чуждестранните туристи са насърчавани да си седят по хотелите и да не прекарват повече от 5 минути навън.

Робите работят по строежи, хотели, ресторанти, плажове и търговски центрове. Те са навсякъде и туристите дори и не подозират за каква мъка става въпрос около тях.  За капак на всичко робите получават около 20% от обещаната първоначално заплата и живеят натъпкани по 10-15 човека в малки, мръсни квартири. Отнема им години да спестят пари за обратен полет към Индия, и дори да успеят да се върнат у дома, работниците често не могат да платят своите заеми към лихварите, които са ги финансирали, за заминат за перлата на близкия изток – Дубай.

Поради невъзможността от издължаване хората влизат в затвора, а заемите остават за изплащане от техните семейства. В затворите има страшно много самоубийства именно по тази причина. Това наистина се случва със стотици хиляди семейства всяка година, докато елегантни туристи играят голф край дубайската пустиня. Реално ако всички чуждестранни работници избягат от емирството, икономиката ще рухне!

2. Господарят имa абсолютна власт над слугите си. В покрайнините на емирството има голям лагер за избягали прислужници. Освен мъжка работна ръка от Индия и Бангладеш, арабските шейхове примамват в лапите си и многобройни слугини от Филипините и Етиопия.

Подобно на строителните работници жените, наети за домашна работа, остават без лични документи още на летището. В арабското емирство има неписано правило и то гласи, че работодателят на прислугата има абсолютна власт над тях.

Без да влизаме излишни подробности е ясно, че когато става дума за абсолютна власт над човешко същество едва ли можем да очакваме нещо добро. Много от изиграните слугини никога не получават заплата, почивка или право на телефонен разговор с близките си у дома! Много филипинки и етиопки биват бити, изнасилвани и третирани по зле от диви зверове. Тези, които успяват да избягат живеят в нищета в препълнено гето в покрайнините на Дубай и се молят на Господ за чудо. Често се случва избягала филипинка-робиня да спре филипински туристи в търговски център или просто на улицата и да моли за помощ да я отведат обратно с тях. Няма орган на реда, на който клетите робини да се оплачат и никои не го е грижа за тях!

3. Никъде в Дубай не извира натурална вода, годна както за пиене, така и за миене!

Истината е, че бляскавото емирство не е природно пригодено за живот и абсолютно всичко е изкуствено. Изкуствени острови, изкуствени плажове, изкуствени ски писти, изкуствени паркове и цели гори! Това не са природни явления по тези земи и балансът в природата е силно нарушен.

Поддръжката на зелените площи е изключително скъпа и разточителна и само голф игрището на Тайгър Уудс консумира 4 милиона галона вода дневно! Питейната вода идва от преработващи заводи около града, а самата вода не е от най-полезните. Жителите на Дубай имат най-високото съдържание на въглерод в кръвта в света именно заради некачествената питейна вода. Освен с високото съдържание на  въглерод, дубайци могат да се похвалят и с най-скъпата питейна вода в света.  Всички тези факти са достатъчни да си направим елементарния извод, че при една рецесия перлата на персийския залив не би могла да поддържа инфраструктурата си и нормалния живот в мегаполиса.

Запасите от вода в града са винаги оскъдни и едва покриват ежедневното потребление на нарастващото население, а едно прииждане на океана би довело до тотален колапс на системата. Много от плажовете вече са силно замърсени, вследствие на милиардите кубици отпадни води, изливани от пречиствателните станции в морето и едва ли туристите биха били доволни от това. Разбира се тези шокиращи факти умишлено се крият.

4. Икономическата ситуация в Дубай далеч не е толкова розова, колкото изглежда.

Последните доклади сочат, че външният дълг на емирството е равен на брутния вътрешен продукт в размер на 130 милиарда долара. Излиза, че дори и при наличието на стотици хиляди роби, стотици милиарди от петрол и милиони туристи от цял свят, арабският мегаполис не е цъфнал и това се дължи на прекомерното инвестиране в строителството и изкуственото разрастване на туризъм, който не може да бъде изплатен по натурален начин по тези географски ширини.

Друг огромен проблем за икономиката на Дубай е, че едва 10% от работещите хора в града са коренни местни жители, а останалата квалифицирана работна ръка идва и си отива. Малко са чужденците, които избират именно това място за отглеждане на поколение и работят в „оазиса“ само заради високо заплащане на квалифицираните позиции, като по този начин спестяват прилични средства за няколко години и се прибират по родните си места. В демографско отношение това също би сринало Дубай, тъй като при евентуална рецесия средства за скъпо платени чуждестранни експерти няма да има и какво би останало от лъскавият арабски мастодонт?