Призрачните останки на подводните села в България

При строежа на много язовири цели села са били потопявани и напълно заличавани от лицето на земята. Такава е съдбата и на с. Живовци и с. Калиманица. Някогашните китни селца сега лежат на дъното на язовир Огоста, до гр. Монтана, а жителите им отдавна са изселени. Впрочем, Калиманица е родното място на Йордан Радичков и драмата с изселването провокира писателят да напише новелата „Последно лято“. По-късно режисьорът Христо Христов заснема по нея едноименния филм.

В блога си Красимир Андонов (www.blog.krasimirandonov.com) разказва за едно свое пътуване до призрачните останки на Живовци:

„С времето гробищата се превръщат в следи на живота, не на смъртта.

От домовете на потопените села не е останало нищо, а дори и да е останало, то сега лежи на дъното. Виж обаче, църквите и гробищата са друга работа. Разположени на най-високото място край селото, някои от тях са оцелели самотници. И докато камбанариите и техните храмове гледат отвисоко прииждащите всяка година снежни води, то селските гробища често скриват своите паметници под тях.

Посетих за първи път района на другото потопено село – Живовци през пролетта на 2004 година. Тогава водите на язовира не бяха високи и не стигаха до самата църква.

Когато се приближих към църквата чух нещо странно. От някъде идваше звън на хлопки, придружен от време на време с блеене на овце. Портата на църквата беше залостена и когато я отворих видях смайваща гледка. В храма, под избушения олтар, живееше голямо стадо от овце и кози.

Години по-късно се върнах на същото място, стадото вече го нямаше, тъй като междувременно овчарят се бе споминал.“

През годините водите на язовира заливат църквата „Св.Възнесение“, строена през 1858г. и почти я разрушават – съборен е покривът й, и последните останали стенописи са напълно отмити, но онова, което стряска най-много местните и провокира въпроси, е непокътнатият лик на дявола, застинал върху камбанарията. Сега, когато водата се е отдръпнала, на сушата отново са се показали църквата, гробищата и старата селска чешма…

Не са никак малко и страховитите истории и легенди, които жителите на Монтана разказват за потъналите села. Една от тях е за водолазите, които се гмурнали да търсят трупа на удавник през 90-те. Тъй като през годините Огоста взимал не малко жертви, гмурците отдавна били привикнали с призрачната гледка в тинята на язовира – цели къщи, улици, дори гниещи трупове на автомобили и селскостопанска техника. Но двама от тях видели нещо, за което много пъти сме чували и приемали за преувеличена рибарска шега – гигантски сомове, с размерите на акула. В следствие от уплахата косата на единия от водолазите побеляла напълно.

Дали чудовищните сомове, заедно с призраците на миналото, сега са единствените обитатели на подводните села, никой не може да каже с категоричност. Но и днес, ако отидете на бреговете на язовира, ще видите стърчащите на половина от водата електрически стълбове и зловещите останки, говорещи за хиляди потопени съдби.

с.Живовци преди потапянето

църквата „Св.Възнесение“ преди

останки от гробището

изплувалата наскоро стара чешма край селото, от която все още тече вода…