Възпитавайте си децата!

Винаги съм знаел, че лошото възпитание тегли народа надолу.

Не е нужно родителите ти да са ядрени физици, за да те научат на елементарни, наистина елементарни човешки правила, които трябва да спазваш. За съжаление, за пореден път се убедих, че доста хора нямат нужда от правила. Те живеят в собствен свят, в който са най-велики и най-прави.

Последният месец реших да наблюдавам поведението на младите в различни ситуации. Беше мой експеримент, лишен от популизма на агенциите за проучвания. По-скоро исках да докажа лична теза – че децата и подрастващите са се загубили някъде по пътя от детството до съзряването.

Първата случка се повтаряше всекидневно в градския транспорт, който използвам. По-късно се оказа, че тази линия на автобуса не е единствената, която е станала свидетел на тази проява. Качвам се в автобуса, купувам си билет, нали съм журналист, трябва да спазвам правилата, и докато се опитвам да си проправя път между навалицата, попадам на първите герои на моето проучване за лошото възпитание.

Млада двойка ученици. Евентуално 9 или 10 клас – са се впили един в друг в страстна поза точно върху седалките за майки, възрастни хора и инвалиди. Предполагам, че са съученици. Той е със скъсани дънки, тя с три номера по-голяма риза. Дотук нищо кой знае колко нетипично. Поредните влюбени, които се натискат на обществено място. После ми хрумна нещо – защо трябва да съм свидетел на подобна гледка? Защо двама пубери, които не са научени къде е приемливо да си угодят на нагона и къде не, трябва да отвращават моя ден.

Всеки ги е виждал: в метрото, на пейките, пред Народната библиотека, в моловете, по спирките. Те нямат спирачки. Разбира се, всеки път двамата пубери са различни, но всички си приличат по едно нещо: по лошото възпитание. Родителите им не са ги научили, че когато двама души се харесват, те трябва да се усамотят или поне да не натрапват поведението си на другите. Писна ми от тях. Писна ми от тихите им въздишки, пълното мълчание на българина, който никога не им прави забележка, само скандализирано цъка с език. Затова им го пиша тук, защото, ако им го кажа в автобуса, току виж ме пребили, под въздействието на хормона, а аз не мога да се защитавам, защото после ще ме съдят за побой над дете. Сигурно затова и българинът не им прави забележка. Такива сме ние – страхуваме се от последствията. Тогава ще приемаме нещата, такива каквито ни ги предлага бъдещето, по-точно младото бъдеще на България.

Но стига с този пример. Връщам се в моловете. Там пък приятели на пуберите пишат домашни, обикалят без цел (преди, след и по време на училище), разливат шишета с вода, когато е топла и пробват без цел дрехи, когато е студено. Едно време аз се прибирах след училище, пишех домашните на една кръгла маса, на която в последствие вечеряхме и след това излизах да играя на вън. Естествено, това време отмина, както и времето на доброто възпитание. Днес всеки реши, че молът е духовен олтар, където всеки ден трябва да се изповядваш.

Месецът беше към края си. Докато минавах покрай едно квартално училище попаднах на друга случка. Група деца, които бяха прекалено малки, за да държат цигара, но държаха /от скъпите/, явно знаеха пълната палитра от български и чужди псувни, които използваха с огромни усмивки. След като чух всичко за майките и майките на майките им, затвърдих позицията си, че деца, които дори не са се измили, могат да имат речник на застаряващ тираджия.

Съседското дете пък цял следобед риташе топката в моя прозорец и си представяше, че е футболна врата. Когато се обърнах към майка му, която приличаше на хостеса с повече изкуствена коса, отколкото мозъчни клетки, тя прецени да ме удостои с пълно мълчание, вместо да накаже малкия Роналдо.

Лошо за страната ни. Тази, в която децата псуват, преди да са научили и едно стихотворение, и тази, в която се чекнат по автобусите, а бабите и дядовците стоят прави и ги гледат с погнуса. Лошо и за родителите, които поощряват подобно поведение. Да, българчетата са много невъзпитани. Лишени от всякакви идеали и с пълна липса на маниери. Не, не искам да звуча префърцунено, напротив. Не е това моята цел. Искам да покажа, че ако нещата продължават по същия начин, един ден същите тези деца може би ще ви управляват. Ще ви лекуват или ще ви защитават. Но най-вероятно е да ви напсуват. Както псуват и в момента учителите си. Възпитавайте си децата, българи. За да не съжалявате един ден!