Има опасност да се разпилеят гласовете за малките партии на вота, печелят големите

Ако евроизборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 17.6%, за БСП 15.9%. Това сочи последното проучване на „Алфа Рисърч“, направено в периода между 23 – 26 април, преди старта на предизборната кампания. В изследването се включват всички регистрирани за участие 21 партии и коалиции. Допитването е направено сред 1024 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия. От това дали ще отидат до урните тези гравитиращи около ГЕРБ избиратели, които не са твърди негови привърженици, ще зависи финалният победител на евро изборите.

ДПС заема устойчиво третото място (6.2%), но активизира по-малък брой избиратели към настоящия момент. Към това се прибавя фактът, че на евровота няма да участват избирателите в Турция и очертаващата се при него интрига е дали ще успее да вземе три, или само два мандата, сочи анализът на агенцията.

„България без цензура“, АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. ББЦ е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4.9%). Симпатизантите на АБВ, обратното, са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията на бившия президент частично възвръща позиции (4.5%). Реформаторският блок (също с 4.5%) е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат  не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в европарламента. Липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство  в предизборната му кампания, отчитат социолозите.

През април „Атака“ излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При НФСБ има лек спад (3%).
От останалите 13 партии, най-различими са Синьо единство (0.9%) и Зелените. Трите партии, съдържащи прилагателното „зелени“ в наименованието си, събират общо 1.3%, почти равномерно разпределени между тях. Всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат. Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от месец март, 31% са заявили, че не знаят дали изобщо ще гласуват.

Въз основа на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания, „Алфа рисърч“ очертава три варианта за изход от евровота. Първият е увеличаване на избирателната активност и стабилизиране на партиите, които имат шанс да прескочат бариерата (АБВ, ББЦ, РБ, и по-слабо вероятно – някоя от националистическите формации). При максимално оползотворяване на гласовете им, те могат да получат до 4 мандата. В този случай  ГЕРБ би имала 6 мандата, БСП – 5, и ДПС – остава с 2.

Вторият вариант е  – „потъване” на по-малките партии за сметка на големите и спечелване максимум на 1 мандат от някоя от тях. Тогава ДПС ще има три мандата, а ГЕРБ и БСП биха постигнали съответно 7 и 6 мандата.

Третата хипотеза на агенцията е да има минимална избирателна активност при максимално разпиляване на гласовете между повече малки формации, без те да успеят да привлекат по-големи електорални ядра. При това положение разпределяне на евродепутатските места ще е единствено между ГЕРБ, БСП и ДПС, с възможно равенство между първите две.

След три месеца относителна стабилизация на обществените нагласи, през април, с наближаването на изборите, критичността към развитието на страната и дейността на държавните институции получава нов тласък. Делът на оптимистите, че ситуацията в България се подобрява, спада от 20% до 13%, а песимист е всеки втори (58%). Неудовлетвореността от общото развитие е доминираща нагласа сред всички социални слоеве, включително тези, които подкрепят кабинета и партиите от управляващата коалиция.

Продължава дa ерозира и малкото останало доверие в основните държавни институции. Положителните оценки за дейността на правителството намаляват от 19% до 17%, отрицателните нарастват до 56%. Аналогична е тенденцията в личния рейтинг на премиера Пламен Орешарски: спад в одобрението от 25% до 22%, негативните оценки за неговата работа са 49%.

Доверието в парламента остава на същото критично ниво от 8%, срещу 63% недоверие. Отношението към работата на председателя на НС Михаил Миков се подобрява от 14% до 17%, но негативните оценки продължават да доминират (53%). Нарастващата обществена критичност засяга също президента и по-слабо – главния прокурор. Одобрението за президента Росен Плевнелиев спада от 27% до 23%, срещу 40% неодобрение. Главният прокурор Сотир Цацаров почти запазва положителните си оценки (25% при 26% през март), но е налице по-съществен ръст в отрицателните – от 29% до 34%. С положителен баланс в оценките през април се открояват единствено еврокомисарят Кристалина Георгиева – 32% доверие, и националният омбудсман Константин Пенчев – с 28%.

Сред политиците на първо място по рейтинг е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – 23%, Георги Първанов – 21%, Сергей Станишев – 18%, Николай Бареков – 8%, Меглена Кунева – 8%, Лютви Местан и Валери Симеонов – по 7%, Радан Кънев – 6%, Волен Сидеров – 6%.

dnes.bg