Баба Атанаска черпи за 99-ия си рожден ден

Дядо ми Васил доживя 102 г., а сестра ми навъртя 100, твърди старицата

Най-възрастният жител на Дряновската община е баба Атанаска Пенчева, скоро ще навърши 99 г. и ще влезе в своето столетие. Сега тя живее в Дома за стари хора с деменция в Дряново и когато я посетих, изненадващо ме позна и много се зарадва. 

Помня възрастната дряновка през годините като дружелюбна и природно интелигентна жена. Въпреки че старческата деменция й е сложила своя отпечатък, успях да разбера от думите й, че е завършила земеделско-стопанско училище и че идва в Дряново със съпруга си Георги преди близо 70 г. от Стражица, Търновско. Довежда и двамата си сина – Михаил и Цветан. Разплаква се при споменаване на непрежалимия й Мишо, който рано си отишъл от този свят. По-малкият й син Цветан живее със съпругата си Софка в Русе. Михаил има двама сина и внуци, на същата радост се радва и Цецо, като единият му син е подновил името на дядо си – Цветан. Връщайки житейската лента назад, баба Наска си спомня, че 

като млада работила земеделие, после била дългогодишна чистачка във Вагонния завод в Дряново 

и пак там е обслужвала болните железничари като санитарка в здравния стационар. Тъй като била умна и работлива, лекарите я научават да бие инжекции на пациентите и така е в помощ на медицинския персонал. Сръчните ръце на леля Атанаска я карат да се занимава и с изработването на модни тоалети за младите и по-възрастни дряновки. След като остава млада вдовица, достолепната дряновка свързва живота си с бай Белчо (също вдовец), който й довежда своите дъщери Стефка и Тотка. През годините Стефка старателно се грижи за нея и още повече, когато е вече на преклонна възраст. Преди време баба Атанаска си счупва лошо крака, сърцето й е вече отслабнало, а и склерозата не дава възможност старицата да се обслужва, дори под грижите на своите близки. На близо 99 години тя 

не връзва кусур на манджите и си хапва от всичко по малко 

Споделя ми, че тук, в Дома за стари хора с деменция, готвят много вкусно, а е много доволна от грижите на целия персонал. Разковничето на дълголетието й се крие във факта, че дядо й Васил, известен и търсен ковач, е живял до преклонната 102-годишна възраст. Столетие е достигнала и нейната по-голяма сестра Тишка, която живяла във Варна. 

Управителката на Дома за стари хора в Дряново Теменуга Балашева и сътрудничката „Социални дейности” там Стефка Стоянова ме увериха, че ще подготвят специално тържество за баба Наска, за да влезе тя достойно в своето столетие. Разделих се с дълголетната моя съгражданка и й пожелах да бъде здрава и да се радва още време на живота.