На днешната дата 5 май

1260 г. — Хубилай става хан на Монголската империя.

1835 г. — В Белгия, между Брюксел и Мехелен, е открита първата европейска железопътна линия.

1873 г. — Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.

1876 г. — При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане.

1891 г. — Концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк, построена от филантропа Андрю Карнеги, официално е открита с концерт, дирижиран от руския композитор Пьотър Чайковски.

1893 г. — Срив на Нюйоркската фондова борса дава началото на икономическа рецесия в САЩ.

1921 г. — Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.

1925 г. — Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица.

1930 г. — Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама.

1935 г. — Италия напада Етиопия, завладява столицата Адис Абеба и разширява колонията си в Източна Африка.

1945 г. — Втората световна война: Американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия.

1945 г. — Йемен става държава членка на Арабската лига.

1948 г. — Създаден е ПФК ЦСКА (София).

1949 г. — В Лондон е създаден Съветът на Европа и датата се чества неофициално като Ден на Европа.

1955 г. — Западна Германия става независима държава, след като Съюзническата мисия се саморазпуска.

1961 г. — Програма Мъркюри: САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален полет с продължителност 15 мин., а астронавтът Алън Шепърд става първият американец пътувал в Космоса.

1967 г. — Великобритания изстрелва първия си спътник — Ариел 3.

1992 г. — С декларация на Народното събрание България признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.

1992 г. — Кримският парламент обявява независимостта на Крим и с проведения през август референдум потвърждава този статут.

1997 г. — България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от Организацията на обединените нации на Югославия заради военния конфликт в Косово.

2000 г. — 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен ръководител на Турския конституционен съд, е избран за десети президент на Турция.

2005 г. — Тони Блеър става първият премиер на Лейбъристката партия, спечелил трети последователен мандат.

Родени на 5 май

1210 г. — Алфонсо III, крал на Португалия († 1279 г.)

1479 г. — Амар Дас, трети сингхски Гуру († 1574 г.)

1747 г. — Леополд II, император на Свещената Римска империя († 1792 г.)

1813 г. — Сьорен Киркегор, датски теолог и философ († 1855 г.)

1818 г. — Карл Маркс, германски философ и икономист († 1883 г.)

1820 г. — Сергей Соловьов, руски историк († 1879 г.)

1826 г. — Евгения, императрица на Франция († 1920 г.)

1833 г. — Фердинанд фон Рихтхофен, германски географ († 1905 г.)

1834 г. — Виктор Хартман, руски художник и архитект († 1873 г.)

1840 г. — Йосиф I, български екзарх († 1915 г.)

1846 г. — Хенрик Сенкевич, полски писател, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1916 г.)

1878 г. — Алберт Сониксен, американски журналист († 1931 г.)

1880 г. — Сотир Маринков, български военен деец († ? г.)

1883 г. — Арчибалд Уейвъл, британски офицер († 1950 г.)

1886 г. — Георги Дамянов Йотов, деец на БЗНС († 1923 г.)

1889 г. — Макс Фремерай, германски офицер († 1968 г.)

1896 г. — Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик († 1981 г.)

1898 г. — Крум Лекарски, български военен и спортен деец († 1981 г.)

1902 г. — Димитър Стоевски, български писател и преводач († 1981 г.)

1906 г. — Банчо Банчевски, български оперен певец (баритон) († 1988 г.)

1908 г. — Курт Бьоме, германски оперен певец (бас) († 1989 г.)

1911 г. — Андор Лилиентал, унгарско-съветски шахматист († 2010 г.)

1919 г. — Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор († 1999 г.)

1919 г. — Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.)

1920 г. — Боро Андов, поет от Република Македония († 1983 г.)

1921 г. — Артър Шолоу, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. († 1999 г.)

1923 г. — Михаил Егоров, съветски сержант († 1975 г.)

1923 г. — Николай Сутягин, съветски летец († 1986 г.)

1923 г. — Сергей Ахромеев, съветски маршал († 1991 г.)

1927 г. — Крум Монев, български революционер († 2001 г.)

1931 г. — Георги Белички, български инженер и политик

1937 г. — Джони Тейлър, американски поп-певец († 2000 г.)

1940 г. — Ланс Хенриксен, американски актьор

1943 г. — Майкъл Пейлин, британски актьор

1944 г. — Джон Рис-Дейвис, британски актьор

1944 г. — Жан-Пиер Лео, френски актьор

1944 г. — Роман Джинджихашвили, американски шахматист от грузински произход

1948 г. — Бил Уорд, британски музикант (Black Sabbath)

1949 г. — Олег Атков, руски лекар и космонавт

1950 г. — проф. Димитър М. Иванов, икономист, международен финансов консултант

1956 г. — Боян Саръев, български духовник и родолюбец

1963 г. — Джеймс Лабри, американски музикант

1966 г. — Сергей Станишев, министър-председател на България

1968 г. — Бобан Бабунски, футболист от Република Македония

1972 г. — Николай Младенов, български политик

1975 г. — Юлиан Ангелов, български политик

1976 г. — Хуан Пабло Сорин, аржентински футболист

1977 г. — Георги Димитров Костов, български режисьр

1977 г. — Димитър Телкийски, български футболист

1979 г. — Наталия Жукова, украинска шахматистка

1980 г. — Абдулкарим Киси, марокански футболист

1980 г. — Йоси Бенаюн, израелски футболист

1980 г. — Родолфо Лима, футболист от Кабо Верде

1981 г. — Крег Дейвид, британски поп певец

1982 г. — Салим Салимов, български боксьор

1984 г. — Александер Лаас, немски футболист

1989 г. — Крис Браун, американски поп-певец и танцьор