Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица, включително на императорски особи и на техните роднини, които са преминавали по пътя от Ескус (днешното село Гиген, Плевенско) за Филипополис (Пловдив).
До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер, светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище, трасе от античен път. Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.
Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета,
в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара.
Помещенията са били отоплявани от различни разновидности
на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им.
Към тях е бил построен басейн за топла вода, запазен до естествената си височина от 1.20 м. Той разполага със седалки и пейки в ниши.
Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм.
На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.
Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен 5- крайпътен мотел .
Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г. Известно е, че именно съпругът на Фаустина – император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон.
Сред ценните открития са и две златни монети (солиди) на император Хонорий, датирани за 402-403 г.
Археологическата експедиция на НИМ е финансирана от троянския бизнесмен инж. Марин Радевски и от старозагорската фирма „Трейс груп Холдинг“ АД.
Добрата новина е, че Община Троян има намерение да закупи частния имот, в който се правят разкопките, и да превърне руините на станцията /след цялостно проучване и консервация/ в действащ музей на открито. Ако това стане, според Иван Христов има сериозни предпоставки Состра да се превърне в голям археологически резерват, като бъдат спазени предписанията на Закона за културното наследство.
Експедицията на НИМ съвпада със старта на кампания, организирана от зам. министъра по туризма Бранимир Ботев, за възраждане на всички по- запазени крайпътни съоръжения по римския път на териториите на общините Троян, Карлово, Сопот и Хисаря.
Разкопките на Состра ще продължат през август със средства на Община Троян.