Бащата на рапър №1 изригна: Отказвам се в Държавен вестник от сина си – изрода Явор Янакиев – 100 Кила!

Обаждам му се, а той – постоянно дрогиран, кара някакви пе…асти да ме тормозят

В началото на годината Димитър Янакиев – бащата на рапъра 100 Кила, сподели в изповедно интервю единствено пред „ШОУ” болката на живота си – историята за разбитото си семейство. Тогава той не събра смелост да нарече истината с точните й думи, но дори и само от намеците му стана пределно ясно каква е тя. След интервюто ни той получава серия от заплахи – по думите му, отправени лично от… сина му! Сега Димитър Янакиев сам ни потърси, за да сподели кардиналното решение, което е взел по отношение на сина си Явор Янакиев, по-известен като 100 Кила. Този път думите са по-директни и шокиращи отвсякога! 

Припомняме и предисторията: Родителите на днешната рап звезда се разделили, когато той е едва на 6 години. Първоначално за Явор и брат му се грижели и майката, и бащата, но впоследствие родителката заминала да работи в Гърция и за братята останал да се грижи Димитър. Майката само помагала финансово от разстояние. Ситуацията се променя през 1998 г., когато бившата съпруга на Димитър внезапно забранила на децата да контактуват с баща си и дори ги заплашила, че ще спре да им праща пари, ако се виждат или чуват с него.

Така Янакиев-старши, който е музикант по професия, се почувствал излишен и бил принуден да се оттегли. А ето и цялото писмо на Димитър Янакиев до 100 Кила: „Много обичан и единствен мой сине Явор. Знам, че имаш наложена забрана от майка си да не се виждаме и чуваме, но разбери – никой не бива да ми отнема правото на родител. Аз съм ти дал името и то има дълбоки корени, от които ти нямаш никаква представа. Искам да ти припомня периода от 1993 до 1998 г., когато бяхме тримата сами, а майка ти беше и още е в странство в своята втора родина Гърция. Не можеш да отречеш моята всеотдайна грижа към теб и въпросния Мирослав. А сега, когато си достатъчно голям, трябва да разбереш истината за нашето семейство. Тази истина не искам да я погреба, не искам да я взема в отвъдното, искам да я споделя с теб. Ако не желаеш, ще я споделя на друго място, за да ми олекне. Затова, моля те, потърси ме! Моят телефонен номер е 0893/997… Просто набери смелост и го набери! С надежда и очакване съм. Искрено твой баща – Димитър Янакиев.”

– Потърсихте ме с думите, че сте взели кардинално решение относно сина си Явор Янакиев, известен повече като рапъра 100 Кила…?
– Да, защото само с вас мога да говоря спокойно. Хората около мен много-много не ме разбират. Вече спокойно мога да говоря за началото и за края на връзката ни с тази… как да я нарека…свършиха ми синонимите… с тази мръсница! В предишните ни разговори не можех да изрека думата, но сега ще кажа всичко.

– Говорите за майката на сина си Явор, нали така?
– Точно така – за тази мръсница! Тя съсипа абсолютно всичко, и последната надежда за някаква оправия! А кардиналното решение, което взех, е, че искам да се откажа от сина си в Държавен вестник! Та той е вече на 30 години! Какво да очаквам от него?! Щом като не иска да разговаряме като мъже, мяука по телефона, кара там някакви пе…асти да ми се обаждат, да ме тормозят, искам веднъж завинаги да се отърва от този ужас! Да знам просто, че всичко е свършило и няма смисъл да се надявам на нещо. Знаеш ли, Явор от малък беше такъв егоист, сега си давам сметка. От малък – говоря ти за 3-4-годишен! Бях непрекъснато покрай него и трябва да ти призная, че той никога не се е отнасял с обич към мен, въпреки че съм негов баща. Това беше някакъв тотален егоцентризъм! Но каква майка го е родила… Майка проститутка! 

Проститутка!

– В какво се изразяваше точно този егоизъм на Явор, който описвате? Все пак той е бил едва на 3 годинки! Какво правеше?
– Той сякаш не ме познаваше. Държеше се с мен, все едно съм му непознат, но длъжен за нещо. Аз тогава работех на две места – през деня една работа, вечер – на друга, за да мога да издържам семейството, децата – двете момчета, едното от които не ми е роден син, но съм го отгледал наравно с Явор. Знаеш ли какво правеше Явор като малък – излизаме навън, разхождаме се, и в момента, в който види нещо, той отсича, че трябва да го има на всяка цена. Без да чува, че не може, че нямаме пари… Казвам му, че няма да имаме пари за автобус, той: „Не! Искам да ми го купиш на момента!”. Веднага! Викам му – ето ти парите, отиди, купи, пък после ще си ходим пеша… Отива и купува! Когато отивах на работа, им оставях храна, за да се хранят, когато огладнеят. 

Явор изяждаше всичко, за брат си не оставяше нито залък

И после го питам: „Защо не остави поне малко на брат си, да хапне и той?!”, и Явор отвръща: „Ами аз бях много гладен”. Така се е родил, такъв е бил винаги. И моите колеги излязоха прави, като казваха жаргонно „от такъв гъз, бъз няма да порасне”! Бяха прави! „Ще ти разгони фамилията, щом порасне”, ми казваха. Така и стана.

– Споменахте ми, че от последния път, когато говорихме, досега, сте се чували с Явор по телефона…
– Да, обаждал съм се 2 или 3 пъти, а той е постоянно дрогиран. Постоянно! Онзи ден имаше рожден ден, изпратих му пожелание по телефона за празника, а той на другия ден се обажда и казва: „Ти кой си?”, отговарям: „Аз съм Димитър Янакиев! Ти кой си?”. „Ами аз съм Килата!” Представяш ли си какво нещо е това?!…

– Безпардонно отношение! Нали споделихте в миналия ни разговор, че сте получили sms от сина си, в който пише: „Ще ти счупя главата!”, което си е откровена заплаха?!
– Точно така. Това се случи след втория ни разговор в „ШОУ”, за който съм ти благодарен. Тази болка трудно се вади!… Имах предложение да ходя и в предаването на Наталия Симеонова, но отказах. Нямаше смисъл да се разхождам до София за 10 лева и да ставам за резил…

– За 10 лв. ли?!
– Да, за 10 лв. да ставам за резил пред цяла България! Нейната асистентка ми се обади с това предложение… И отказах. Но следното ще кажа – в крайна сметка, ако не съм аз, той нямаше да съществува! Неговата така наречена слава много ме изморява – да слушам постоянно какво яде, къде го яде, как го яде… Много ме боли от всичкото това, защото аз моето съм си го дал към тях, и към двамата. Връщах се в 12 ч. вечерта от работа и в 6:30 ч. ставам, за да ги водя на детска градина. Защото мръсницата отиваше с клиенти някъде… 

Аз дори й дадох името, с което е и до днес!

– Как е истинското й име?
– Казва се Фатме Хюсеинова Велиева, тя е туркиня. Много, много съжалявам, че не си взех името! Сега си го искам обратно! Името, което й дадох, беше Ваня Христова Петрова. И, ако има възможност, искам да й го отнема това име. И на Явор, и на Мирослав аз съм човекът, който е дал имената – моето потекло е добро, за разлика от нейното… Страшно съжалявам, че живях досега един прахосан живот! Животът ми е тотален хаос, тя ме купи и аз си продадох душата!

– Кога разбрахте каква е жената до вас? Тази професия не е нещо, което може дълго да бъде крито…
– Всичко започна от една злокобна декемврийска вечер. Бях приключил точно работа, беше 23 ч., все още бях в ресторанта. Тя се приближи към мен с въпроса: „Мога ли да ви поканя на бар?”. Кой може да устои на подобна покана?! И то не къде да е, а в грандхотел „Варна”, в известния шведски бар. Отидохме на бар, тя черпи, тя ме е поканила. Изкарахме много хубаво, оттам тя каза: „Сега ще дойдеш в квартирата ми, да видиш къде живея”. Отидохме там, свършихме работата… На другия ден заявих, че трябва да си ходя, а тя ме помоли да й помогна с багажа, че трябвало да напуска, да се мести от квартирата. Съгласих се, помогнах й. Слизаме долу, а тя казва: „Хайде сега, ще ходим в „Кореком”. Говоря ти за 1981 г. Отиде и ми купи облекло оттам – джинси, а по онова време да носиш дънки си беше престижно… И се получи така, че тя ме купи по този начин! 

Просто ме купи! 

Не мина много време, за да го разбера… Разбрах и другото – че е проститутка. Дори имах заплахи от страна на нейните сводници! Те, като разбраха, че тя се вижда с мен и сме решили да се женим, се ядосаха, заплашиха ме да я оставя на мира. Та аз щях да прекъсна една чешма!…

– В какво се изразяваха тези заплахи? Само със заплашителни думи ли сте минали, или се е стигало и до физическа саморазправа?
– Ами благодарение на мои колеги и приятели се отървах… Те ме спасиха от тези последствия. Казаха ми: „Не се занимавай, тръгвай…”. Ужасна история! Но тя наистина ме купи, примами ме – с пари, с вещи… Родителите ми тогава бяха абсолютно против, винаги са били против, но аз – не та не – да се оженя за нея. И си изпатих! Цял живот съжалявам, че не съм послушал родителите си!…

– Имаше ли реакция от нея към вас след нашите два предишни разговора?
– Има два номера, непознати, звъни се от тях и се мълчи от другата страна… След което на единия номер аз директно написах „К…вата”. Защото съм сигурен, че е тя. Обажда се, вдигам и се мълчи от другата страна. Това е тя! Всичко, което съм казвал за нея, е самата истина, а истината много боли. Но аз съм си изпълнил мисията – и двете деца съм ги изгледал съвсем сам, дори и едното да не е от мен. И от това ги боли! Но аз не бях длъжен…А Явор се гордееше с това – че бил дете на разведени родители?! Представяш ли си го това?!

– Как можеш да се гордееш, че си дете на разведени родители?!
– Ами така… Говореше го с гордост. Това е идиот! Това е качествен идиот! Просто си взех официално „сбогом” с Явор! Да, аз съм родител, баща съм му, но след всичкото това, вече съм взел крайното си решение – бях дотук! Мислех, че той, след като ми е дете, един ден ще се опомни, ще поговорим, ще си простим… Обаче, уви! Придумала го е онази мръсница. 

И днес той е качествен изрод! 

Не очаквам нищо от него. Той не ми е син повече, не желая!

– Знаете ли, Явор има един албум отпреди няколко години, който носи заглавието „По-добре гаден, отколкото гладен”… На какви мисли ви навеждат тези думи?
– Гладен аз не съм го оставял никога! Той никога не е бил гладен! А ти знаеш ли, че аз имах 150 000 лв. в джоба на сакото си, влязох в болницата само за три дни, защото имах проблеми, и когато излязох, бях шокиран! Бях оставил парите в кухнята, зад вратата, сложени в якето на закачалката. Обаждам се по телефона на малкия и казвам: „Мирославе, ако имате нужда от пари, татко, якето ми е в кухнята, закачено на закачалката. Бръкни и си вземи, колкото трябва…”. А болницата е на 200 метра от вкъщи. Когато се върнах вкъщи, знаеш ли колко пари намерих? – 40 000 лв.!

– Какво е станало за три дни с останалите 110 000 лв.?
– Явор ги е изпукал! Мирослав му предал какво съм казал и онзи взимал, колкото може. За три дена тези пари един Бог знае какво е станало, къде са отишли… Пълен шок! А Явор е бил тогава 7-8-и клас. И до ден-днешен не знам какво е направил със 110 000 лв. за три дена!? Изумях просто! Не съм им вдигал скандал, казах си, все пак са деца още, ще узреят… Така че гладен и жаден не е оставал! Имаше още един случай – искал съм пари на заем от колегите, 50 лв., за да му дам, защото заминаваше на екскурзия, да има какво да яде. И знаеш ли какво направи той? – Отиде на екскурзия, май беше в Ловеч, купил си един оранжев раздърпан гащеризон и три дни е стоял в стаята, докато целият клас му се е смял на вида. И като се върна с този раздърпан гащеризон, питам го какво е това, а той отвръща: „Ами, купих си го!”. Дал си бил всичките пари, за да си купи този гащеризон, само и само да прилича на рападжия! Разберете ме какъв идиот е! Не искам повече да се занимавам изобщо с него!

– В предварителния ни разговор ми споменахте, че онези думи, които Явор казва в наше интервю – че е спасил момиче от удавяне, са плод на измислица от негова страна…
– Абсолютна измислица! Какво удавяне, какво момиче е спасил Явор?! Та той дори не се е намокрил! Негов колега, който е бил там, ми го каза – че той даже не се бил и намокрил. Лъже! Просто много лъже! Глупости са това, попитай Мишо Шамара! Явор просто е присъствал в ситуацията, но не е взел никакво дейно участие. Не се е намесил и за секунда. Бил е свидетел и си приписва заслуги! Гледах му преди време едно интервю… ама така хубаво фантазира, така хубаво фантазира, направо му свалям шапка, пък тези водещи как му вярват, не мога да разбера?! Нямам думи! Нямам думи за тоя качествен идиот, 1000 пъти ще го кажа.

– Много болка сте насъбрали…
– Много, ужасно много! Това е някакъв ужас, прахосан живот! Хора, за които не желая и да чувам повече. От 92-ра година досега мръсницата просто това направи! Съсипа всичко! Тя да съжалява, аз не съжалявам… – няма за какво. Аз съм си изпълнил мисията, бях всичко, оттук-нататък са нищо за мен! Явор не е никакъв мъж! Нямам какво да кажа за него повече. Отгледал съм го в най-трудните години на демокрацията. 

Дори съм трошил стъкла на супермаркетите, защото нямаше мляко! 

Викам на продавачката: „Как може след мен да идва клиент, ти да му даваш мляко, при положение че аз съм поискал преди това и си ми отвърнала с „Няма”?!…”. И полицията идва, викам, обяснявам им, те ме прибират, влизам в съда, обяснявам и там – и скъсаха документите пред очите ми… Изумяват как може подобно нещо да се случва?! Казвам – така, може! Какво ли не съм правил, какво ли не съм струвал… това е! Дотук бях! Неблагодарници! Ако приличаше на мен обаче, нямаше да ме боли толкова. Но той по ген целият е на майка си, проститутката! Той наследи от мен единствено това, което аз не успях да постигна – да стигна до голямата сцена. А, вместо мен, там се качи един тотален некадърник! Това, което не успях аз, той го получи. Това ми е кармата!… 

Едно интервю на Анелия ПОПОВА