Варненски художник проговори след 15 години мълчание

Йордан Пасков нареди самостоятелна изложба в Художествения музей „Георги Велчев“
След 15 г. затишие варненският художник Йордан Пасков нареди самостоятелна изложба. Въпреки че е известен график, по стените на Художествения музей „Георги Велчев“ виждаме живописни творби, ярки, силни, като че ли говорят. Експозицията бе официлно открита в понеделник вечерта и ще остане до началото на юли. В нея има както съвсем нови картини, правени едва преди няколко месеца, така и такива, стоели дълги години в ателието на художника. Пред „Черно море“ той сподели, че първоначално е имал намерение да покаже 20 пластики, по-късно обаче някои от темите за пластика се превърнали в живописни творби. А в изложбата те са общо 35. Не липсват и произведения, за които авторът се е възползвал от съвременните компютърни технологии. Както той казва, всеки художник си има собствените теми. А темата, която Пасков показва, е пространството. „Овладявал съм пространства, територии. Старал съм се те да не са конкретни, а да има само насоки към това, което съм търсил“, сподели той. Иначе за творчеството като цяло Пасков казва: „Изкуството минава през усещанията и преживяванията. Не можеш да направиш нещо, което не е минало през житейския ти опит.“
Йордан Пасков е роден във Варна през 1949 г. Член е на Съюза на българските художници в секция „Графика“. Освен в България е имал самостоятелни графични експозиции в Белгия и Финландия. Участвал е в редица международни изложби на графика. Някои от тях са били в Испания, Египет и Япония. От 30 години работи като художник в Икономическия университет във Варна.

Йордан Пасков: Картини не се разказват, те се усещат
– След 15 г. мълчание какво казвате с тази изложба?
– Това, което винаги съм казвал, но досега не съм го показвал. Сега имам тази възможност и ще се радвам, ако това, което искам да кажа, стигне до някого.
– А какво е то?
– Картини не се разказват, те се усещат, човек може да ги почувства. Това е един мой вътрешен свят, който показвам с картините си. Всеки художник си има своите теми.
– Стремите ли се да отправяте послания с работите си?
– Ако това се случва, то не е нарочно.
– Имате ли предпочитания към определена техника, стил?
– Мои колеги казват, че маслените пастели, които ползвам, били много различни, интересни и веднъж като нанесеш чертата, не можеш да я изтриеш. Може би правят впечатление и защото са направени от раз. Иначе нямам предпочитания – и графиката, и живописта, и скулптурата ми харесват. Нямам любима техника. Опитвам се да си помисля кое ми е най-приятно и не мога да избера, всичко ми харесва.
– Има ли нещо, което да Ви вдъхновява, муза?
– Сигурно има, защото съм изживявал моменти, когато вляза в ателието и започвам да работя по-бързо, нещата се получават. Но не съм обръщал внимание дали има нещо определено, по-скоро е стечение на много обстоятелства.
– Какво изкуство оставяте след себе си?
– Ако някой хареса това, което съм направил, и види нещо, което да е негово като усещане в работите ми, ще се радвам.
– Това изкуство, което познавате от ученическите, студентските години, оцелява ли лесно днес?
– Не, не. Даже много от колегите не работят. Трудно се получава, без да има материален стимул.
Деница Литарска