Плажният дневник на една кифла – 9

 

Мило дневниче! Едва изчаках досега, за да ти кажа най-голямата новина! Познай кой е известен вече?!!! Дааааа! Как позна?? Точно така – Ааз!!! Утре ще ме има във всички вестници! Започвам да разказвам веднага, знам, че и ти нямаш търпение да разбереш. Значи (пиша ти го едно към едно, точно както беше, с подробностите):

10 ч

Ставам. Приготвям си нещата за плаж. Лилето спи, защото снощи участвала в състезание за надпиване с текила в дискотеката. Не спечелила, ама пък се целувала с някакъв много висок руснак – каза, че нищо не разбирала от това, което й говорел, ама тя и български вече не разбира по това време на денонощието… както и да е, отнесох се.

Данчо ще кара сърф днес, така че и с него после ще се видим. А аз отивам към плажа, защото толкова малко време ми остава на морето, а трябва да почернея толкова много! И тръгвам към плажа самичка.

10:20 ч

Връщам се до квартирата, защото се оказва, че съм си сложила вместо от водоустойчивата спирала, тази за обем… Красотата иска жертви! А, да! И плажната кърпа да взема…

10:40 ч

Ям катма за закуска. Божее!!! Имам чувството, че нищо не съм яла на това море! Дали съм отслабнала?

11:00 ч

Купувам си супер яка обеца за пъпчето на път към плажа – една такава с черепче с камъчета, около което е увит дракон с червени очи, който е захапал роза, от която капят сълзички – една такава с висулки с топчета накрая – много ми е сладка!!!

11:15 ч

Купувам си още едно много готино зелено плюшено мече, за колекцията ми на задното стъкло в колата. И картички за любимите ми приятели, които да надписвам днес докато почернявам. Честно казано, нямам търпение малко да ми е скучно…

11:30 ч

На плажа – гъч! Няма никакви места… какъв ден е днес?!

11:40 ч

Хммм… събота е, да. Какво пък толкова има днес…

11:50 ч

Сядам на един шезлонг.

12:05 ч

Влизам във водата. Ух, бе, много хора! Някой успя да ме настъпи даже, смятай колко много хора! Чакай да премина покрай водораслите… да заобиколя групичката, която играе на топка. Ох – и този с дюшека. Тук е мръсно… я, малко по-натам. Може да поплувам до шамандурата и без това не съм била на фитнес от 2 седмици, треньорът ми, ако ме види, ще му стане лошо – айде плувам вече!

12:34 ч

Ето я шамандурата, добре, че все още имам дъно!

12:41 ч

Нещо ме пипна!!! Ииииии!!! Помощ! Акулааа!!! Медуза!!! Крокодил!!! ПОМООЩ, нещо ме нападнааа!!! Много ме е страх, мило дневниче! Нещо ме докосна, сигурно е опасно същество!!! Опитвам се да се върна, дано спасителят с джета ме извади от водата (и дано не е Ники), преди съществото да ме догони!!! Тичам по дъното за по-бързо, че ако плувам ще загубя време! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!!

13:07 ч

АААААА!!!! ПОМООООЩ!!! ТО СЕ ХВАНА ЗА МЕЕЕЕН!!! Захапа ме за гърдата! ПОМООООЩ!!! Ще умра!!! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!! Това е, ако не се спасиш сам, няма кой да те спаси!!! Вече водата ми е до кръста, но Съществото ме е захапалооо и не ме пускааааа!!! Страх ме е да погледна, защото… (абе, по Дискъвъри казват, че ако се паникьосаш ще се удавиш)… Божебожебоже!!! Дано оцелея! Дано не умра!!!

13:15 ч

Вече почти съм на брега! Дръж се, момиче! Само още малко време… ето, събрали са се хора на плажа! Дано лекарите ме спасят! Не ми се умира толкова млада!!!

13:19 ч

Ох, вълните! Помощ, бе, хора!!! Ще оцелея! Няма да се предам!!!

13:24 ч

Ще припадна… Една жена ме наближава и маха Съществото от мен… ъъъъ… и го прегръща… Сигурно се бори с него?!… Не?!! Още същества?! Какво става тук?!

14:20 ч

Мило дневниче, аз съм героиня! Току-що говорих с двама репортери, които искат да напишат час по-скоро историята ми – снимаха ме! Оказа се, че съм спасила дете! Да, точно така, Съществото, което ме хвана, всъщност е бил 7-годишният Мишо, който е на лагер тук.

Влязъл да се къпе с приятелите си, ама нещо се отнесъл и не излязъл с тях. Гледал с водните си очила под водата, когато съм го наближила, и се хванал за мен, за да ме помоли да го изведа! Да, ама аз се уплаших и го спасих набързо! Когато се съвзех, целият лагер с приятелчетата на Мишо и учителката бяха около мен, спасителите, курортисти – ръкопляскаха ми! Уау! Знаех, че ще стана известна, но не съм предполагала, че ще стана героиня, преди да навърша 24!!!

14:26 ч

Да не забравя: трябва да се занимавам с благотворителност, сега като съм героиня. Провери в интернет някоя кауза за спасяване. Нещо със животни трябва да е…

14:33 ч

Толкова ме умори това геройство, че ми се прииска да си запаля една цигара. Видях, че наблизо един мъж пуши и реших да го помоля за цигара (аз не пуша, дневниче, знаеш – само като съм на кафе или на дискотека – нищо не е). Той ми вика, че нямал бил цигари. Аз му викам – е, пич, сакът ти е леко отворен – виждам, че имаш стек от моята, шарената Карелия. Той ми вика да се разкарам. Добрее!!! Уатевър! Минавам покрай него и…

15:10 ч

Мило дневниче! Пак съм героиня! Полицията си тръгна точно от плажа и благодарение на мен хванаха престъпник! Двамата репортери отново ме снимаха и говориха с мен! Представям си заглавията във вестниците утре с големи мои снимки: „Спасителка на деца залавя трафикант на цигари без бандерол“ и подзаглавието: „Смелата млада жен пее и танцува и я очаква шеметна кариера в шоубизнеса“. Ееех!

Ами какво стана – минавам покрай този ужасен тъпанар, обаче се спъвам в дръжката на сака му… Сакът се разкопчава и от него разпиляват стекове цигари (нямал бил цигари, глупак!). Той скача да ги събере, обаче се сецва… веднага дойдоха хора около нас, метнах една кърпа върху него, като по филмите, и зачакахме полиция. Оказа се, че продавал цигари без бандерол на плажа! Днес съм най-смелата!

15:30 ч

Изтощена съм… Ще поспя… Жега… ух, много ми е топло и май се поизпотих… я преди да заспя да се фъцна с дезодорантче…

16:00 ч

Дневниче! Не знам какво щеше да прави светът без мен днес! Спасих толкова много хора за един ден! Сега си тръгнаха двамата репортери отново, казаха, че сигурно цялата първа страница на вестника утре ще е за мен! Ех, каква съм!!!

Та, значи… точно си вадя дезодорантчето да се напръскам, а плажът фраш, казах ти – милиони хора… и се пръскам аз, пръскам и по едно време идва човекът от съседния шезлонг до мен и ми благодари! Питам го какво съм направила и той ми каза, че точно щял да идва да ми прави забележка, че съм усмърдяла целия плаж, когато намерил умрял тигров комар на кърпата си и разбрал, че съм го спасила с дезодорантчето ми!

Представяш ли си какво щеше да стане на този препълнен плаж и с комар-убиец, ако ме нямаше мен?! Прибирам се вкъщи да разказвам на Лилето!

16:30 ч

Забравих да ти кажа за Какао от толкова емоции днес. Нали се загубихме с Данчо… много мъчно ми беше, дневниче – сама на непознато място, с някакви неадекватни хора около мен – това не е Какао от моите мечти… Намерих колата му и седнах на капака, че вече не ме държаха краката.

И по едно време идва някакъв и ми вика да съм се мръднала от колата му. Викам му – пич, това е на Данчо колата… Той каза, че не – неговата била. Спорихме 40 минути и накрая се сетих да звънна на Данчо. Той каза, че ме чакал при колата… и чак тогава го видях няколко коли по нататък… Направо ми се ревеше… Сдобрихме се, дневниче… но го помолих повече да не ме води на Мет Вън Дрън купони.

Той си тръгва след един ден от морето и каза, че иска да излезем на вечеря довечера и да поговорим за отношенията ни… Не знам, мило дневниче, в София всичко е толкова по-различно – тук е прекрасно да, но ние сме от различни светове, а аз трябва да се фокусирам върху кариерата си … не знам дали можем да останем заедно… Ще видя какво иска да ми каже и ще си помисля…

Дневниче, трябва да реша, но не мога (това Рени ли го пееше?!)… Какво да правя?