В Италия вече 15 века има планина и град България

Monte Bulgheria е името на малък планински масив, намиращ се в провинция Салерно, Южна Италия. А в подножието на планината България (Monte Bulgheri) се намира едно красиво италианско градче, което се казва Celle di Bulgheria, на няколко километра от Средиземно море.

 
Повече от 15 века тези красиви места в съвременната Италия носят името България.

 
Името Bulgheria (виж Wikipedia, l’enciclopedia libera ) според самите италианци идва от български заселници, които дошли по тези места преди около 500 година след Христа.
Ще се върнем назад, назад във времето – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав…

 
Павел Дякон (историк, теолог, поет – 8 век) дава интересни данни за прабългарите, най-вече за Алцековите българи в Италия.
Според Теофан Изповедник (византийски духовник, летописец – ок. 758-760 г.) Алцек е петият син на кан Кубрат, живял в региона Молизе (Централна Италия).
Кои са прабългарите? И как част от тях се заселват в областта Беневентум (Южна Италия) през 667 г.?
Прабългари, така наричани от историците, са група номадски племена, произхождащи от Централна Азия. Известни още като протобългари, първобългари, древни българи и хуно-българ, проникнали през IV век в Европа.

Съществува една водеща теория относно произхода на прабългарите и това е тюрко-алтайската им хунска принадлежност.
Според най-ранния европейски източник „Анонимен римски хронограф“, в който се споменават българите през 354 г. от неизвестен летописец, българите населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ. Хуните вероятно са населявали през 158 г. днешен Северен и Западен Казахстан, дори пресичат и р. Волга. Според тази хипотеза няколко века по-късно се появяват тюрките.
За някои учени, първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 г.
Третата готическа война (535—554) опустошава Италия и тя бива разпокъсвана от лангобардите. Лангобардите завладяват по-голямата част от Италия.
А през 774 година Лангобардското царство е унищожено.
Първият крал на лангобардите в Италия е Агелмунд (Agelmund), син на херцог Айо. Царува 33 години – 4 и 5 век. През 439 г.(?) българите (vulgares) убиват крал Агелмунд и отвличат дъщеря му, която трябвало да бъде негова наследница.
Павел Дякон отбелязва „неочаквано през нощта българи нападнали първия крал на лангобардите Агелмунд (кн.І,16)”, убили го, а дъщеря му взели в плен.
Лангобардите избират още на бойното поле Ламисио за крал, намерено и осиновено дете.
Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка, отмъщавайки за баща си. В легендата се говори още, че след доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите (489 г.) се оттеглят в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав.
Причината, която е предизвикала сблъсъка между българите и лангобардите, вероятно е за разпределението на територии. В крайна сметка обаче лангобардите надделяват. Тогава обичаят изисква – губещите да се обединят с население от победителите.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България, една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското царство, при краля на лангобардите Гримуалд – 667 г.
Прабългарите, предвождани от кан Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия). Кан Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд, според хрониките на Павел Дякон.
Свидетелство за това остават имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Como); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно); Mount Bulgheria и др.