Етикетите на храните с невярно съдържание

60% от купувачите не разбират какво пише на опаковката

Опашати лъжи на производители и търговци ни заливат от етикетите – уж най-истинското нещо върху стоките. Особено опасна е невярната или пък вярна, но непълна информация, с подминаване на съществени подробности, отнасящи се най-вече за храните. Още по-фрапиращото е, че в голямата си част лъжите върху етикетите са напълно легални – изобщо не противоречат на правилата.

Тровят ни съвсем законно, обясняват от организациите за защита на потребителите. Оказва се, че по етикетите на голяма част от храните, които консумираме, се използват подвеждащи думи и изрази. Със заблуди вкарват купувача да си занесе вкъщи ако не напълно вредни, то със сигурност не толкова полезни, колкото твърдят. Освен това проучвания сочат, че около 60% от хората, които пазаруват в супермаркетите, имат проблеми с разбирането на етикетите по продуктите, пише в. „Всеки ден“.

И няма как да не е така, тъй като производителите съвсем целенасочено използват завързани думи и изрази, които на практика са си чиста проба подвеждане на потребителите. Производителите и търговците на храни и напитка са длъжни да поставят етикет на български език на предлаганите продукти. Той трябва да съдържа задължително името на продукта, съставките и количествата им, но не на всички, трайността, условията за съхраняване, нетното количество, производител, държавата при вносна стока.

От тук нататък всичко може да е пълна заблуда или „неточност“, подминаване на някои „несъществени“ подробности. Като например посочването на всичките прословути Е-та с номера им, но без разяснение кое какво точно означава. А има изискване, което успешно се заобикаля, пред Е-то да бъде изписана поне категорията – кансервант ли е, антиоксидант, подсладител, оцветител и т.н.

Едва ли някой редови купувач знае, че примерно при подсладителя аспартам дори е нужно да има предупредителния текст „източник на фенилаланин“, което пък значи, че дебне опасност от алергична реакция при хората. При наличие на куп оцветители до тях пък би трябвало да фигурира също предупреждение „може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“.

Друга уж уредена на етикетите опасност е глутенът. Непоносимостта към него е автоимунно заболяване, което се получава от консумацията на храни, съдържащи глутен. Болестта е атрофия на лигавицата на тънкото черво. Статистиката показва, че един на всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутен.

Така тези хора, за да се пазят от алергичен шок трябва да прочетат на етикета има ли глутен в храната която купуват, най-вече в хляба, който задължително го съдържа, ако не е специален от безглутеново брашно. Дори и да се четат много внимателно етикетите, опасният за много хора протеин влиза и в съставки, които не са основни, а се използват за подобрители и тяхната употреба не е отбелязана в съдържанието, пише в. „Всеки ден“.

Най-големите заблуди обаче са и най-наглите. Като например надпис на етикета „напълно натурален“. А всъщност зад голямото клише се крият куп съставки, които не са споменати. В „напълно натурални“ пилета има инжектирана солена вода. „Напълно натурални“ шоколади са си с мляко.

Друг хит сред измамите с етикети е „пълнозърнест“. Любимата дума на производители за спекулиране се кипри на огромно количество от хляба и други тестени продукти. Много малка част обаче е наистина от нерафинирано, 100-процентово брашно от смляно цяло зърно. А ориентирането по цвета на хляба не дава резултати. Дори да е тъмен, никак не означава, че е пълнозърнест. Само заблуденият потребител трябва да се моли поне да е боядисан с естествен оцветител – най-често кафе или карамел, а не с химия.

Захарта пък е един от продуктите, направо шампион по участие в спекулации. Не си мислите, че продуктите, означени с „без добавена захар“ са подходящи за диабетици или за диета. Трикът е в думата „добавена“. Защото и да не е добавена захар, много продукти си я съдържат – и зърнените храни, и млякото, и плодовете и зеленчуците. Е, поне е природна, може да се каже полезна, но не за всеки човек.

Месни продукти пък са обявени с ниско съдържание на мазнини, без никой със сигурност да може да каже колко „ниско“ е то.

Много често, четейки етикетите най-внимателно, човек след това може да се окаже дори по-объркан. Термините и наименованията върху хранителните продукти са на някакъв тайнствен език от сферата на науката. Млечните белтъци, към които доста хора са алергични, например са маскирани като лактоглобулин, казеин, лактосерум, лакталбумин и др. „Лек“ или „диетичен“ пък си се слагат ей така, тъй като тези термини не са защитени от закона за храните.

В крайна сметка дори и да сме в ЕС, имаме още много „хляб да изядем“, независимо колко е „пълнозърнест“, за да ги стигнем например германците. В Германия, ако на етикета пише „плодов сок“, човек сто на сто може да е сигурен, че съдържа 100% плодове. Ако е написано „плодова напитка“, значи съдържа поне 50% плодов сок. Ако купувачът пък прочете „напитка с плодов вкус“, към това наименование задължително е добавено името на точно определен плод – например напитка с вкус на портокал, ананасова напитка и т.н., и означава, че се съдържа поне 30% сок от споменатия плод.

Източник: novinar.bg