Децата на бъдещето – децата индиго

Приема се, че още преди 1985 година започват да се раждат деца с индигова аура. Те се появяват като по поръчка, за да подкрепят човечеството и Земята в този решаващ момент, тъй като сме били обърнати изцяло към материалното и към разума. Децата индиго са тъкмо обратното, те са безгранични във всяко едно отношение, а това противоречи изцяло на системата, на общество.
При тези деца, в тяхната аура преобладава цветът на индигото, т.е. тъмносиния и лилав цвят. Този цвят символизира така нареченото трето око, центърът, който отговаря за интуицията и психическите възможности. Понеже се смята, че при тези деца третото око е изцяло отворено, те са получили наименованието деца Индиго.

Тези деца имат енергия в излишък и трудно се застояват на едно място, освен ако не са вглъбени в интересуваща ги тема. Те са динамични, неспокойни, с хаотично внимание, свръхвъзбудими и често биват категоризирани като хиперактивни деца с дефицит на вниманието. Но трябва да се има предвид, че не всички хиперактивни деца са индигови.Рядко или изобщо не боледуват, винаги им е по-топло, отколкото на другите, не се нуждаят от много храна и често са вегетарианци.

Те са много интелигентни, изненадват с мъдрите си отговори от най-ранна възраст, учат много бързо, самостоятелни са, знаят какво искат и се стремят неотклонно към него. Много креативни са и за тях компютърът е като продължение на техния мозък. Това е така, защото използват едновременно двете си мозъчни полукълба и при тях мисловните процеси не протичат линейно, а полево, т.е. холограмно. Затова тяхната мисъл е по-ясна, по-всеобхватна и бърза. Тя надскача ограниченията на причинно-следствените алгоритми на логиката, защото работи в по-високо измерение на холографското осъзнаване на действителността.

Индиговите деца учат, като разсъждават и участват активно в процеса на преподаване, а не с внимание и запаметяване на даденото от учителите познание. Затова им е скучно в училище. Действащата образователна система не може да отговори на техните постоянно нарастващи интереси и възможности. Те се учат на ниво личен опит и не могат просто да зубрят механично или само да слушат урока.

Те са много състрадателни и имат много страхове, например от смъртта или от загубата на най-близките си. Ако преживеят провал или разочарование в ранна възраст и не получат помощ, за да ги преодолеят, могат да развият блокиращ комплекс завинаги. Затова се нуждаят от емоционално стабилни и уверени в себе си родители и педагози.

Много хора срещат трудности да общуват с тях, защото подхождат с предубедени разбирания и норми, които децата не споделят. Ако се отнасяме към тях с обич и уважение, те ще ни се доверят и ще ни приемат като равни. Защото са ни изпреварили в развитието си. Те са предвестници на промяната на качеството на живот, емисари на новата парадигма за света, която изисква сериозна еволюционна стъпка в израстването на човешкото съзнание.