В Националния музей на българското изобразително изкуство за първи път в България около 80 оригинални творби на Огюст Роден „бащата на модерната скулптура“ и 20 негови произведения от колекциите на парижкия музей Роден са събрани в изложбата “Метаморфози”.
„Портите към ада“, Роден
В този проект, по инициатива на Катрин Шевийо, директорка на музея Роден, са включени високо ценени творби на Огюст Роден и негови произведения, които не са излагани досега пред широката публика.
Изложбата обхваща цялостното творчество на Роден. Посетителите могат да видят фигури от „Портите към ада”, ще се запознаят с „асамблажите”; „фрагментацията на фигурите” и „уголемяванията” – ключови техники в подхода на майстора. Творби, които играят важна роля в творчеството на Роден, като: „Мислителят“, „Минотавър“, „Ева“, „Гражданин на Кале“.
Вдъхновен от „Божествената комедия“ на Данте и „Цветята на злото“ на Бодлер, през 1880 г. Огюст Роден започва работата си върху „Портите към ада“ (така е нарекъл вратите на музея), но не успява да довърши произведението си. Всяка от творбите му носи характерните белези на определен персонаж от епическата поема на Данте. Статуята „Мислителят“ пред входните врати е олицетворение на великия Данте, който стои пред „Портите към ада“ и обмисля своята голяма поема, размишляващ върху адските съдби на минаващи хора отдолу. Скулптурата „Мислителят“ изобразява гол мъж, тъй като творецът е искал да пресъздаде интелекта и поезията.
Жената от “Метаморфозите” (почти скрита зад тялото на мъж), гениалният Роден изобразява мита за нимфата Салмасис, влюбена в хермафродит, както е описан в “Метаморфози”(IV, 285) от Овидий.
Скулптори като „Мислителят“, „Ева“, „Мимолетна любов“, „Олимиер“ и др представляват тренировка на големия художник по пътя към „Портите към ада“.
Огюст Роден е един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство. В момента произведенията му се намират в музей в Париж , във Филаделфия и в Музея д’Орсе (Париж).
Изложбата “Метаморфози” е копродукция м/у българското Министерство на културата и Френския институт в България.
Източник: „Добри новини“