Принадлежиш ли на света с перфектни хора?

Живеем в свят, в който хората си поставят високи стандарти – красива външност, перфектно здраве, страхотна кариера.

 

Тенът ни трябва да е чудесен, стилът ни трябва е на ниво, дори общата ни култура трябва да влезе в стандарта и да знаем всичко за всеки, който си струва да бъде познаван. Ами да, да не си мислехте, че под “обща култура” имам предвид някакви знания? За какво са ти знания днес, когато можеш да влезеш в Интернет и да намериш за нула време, каквото ти е необходимо в Google, например?

 

Всичко това ни струва много, защото съвършенството е скъпоструващо удоволствие, както във финансово, така и в душевно отношение. И от хора, правещи съзнателно този избор, ние се превръщаме в жертви, някои от нас доброволни, други – по принуда.

 

Не ви ли се е случвало, когато вървите по улицата и видите грозен, или хайде, нека използвам друга дума, недобре изглеждащ човек, да си кажете: Абе тоя да не е луд да тръгне така по улиците? Не е ли чувал, че има фризьори, гримьори, шивачи, козметици и т.н.?

 

Или пък гледаме пълничка или направо дебела жена, която се е нацедила в някакви дънки, очертаващи всичките й излишни гънки и си мислим: Тая какво е тръгнала като крава по улицата? Няма ли си огледало у тях?

 

И изобщо, ние не сме склонни да приемем това, което излиза извън високите ни стандарти. И сме склонни не само да се дразним от другите, когато не се вписват в тях, но и да намразваме себе си, когато не отговаряме на тези високи изисквания.

 

Кой обаче е този, който непрекъснато вдига летвата? На пръв поглед сме ние самите, а понякога и другите около нас. Аз например със сигурност няма да назнача на работа човек, който не се е погрижил да изглежда добре. Е, добре, говоря за работа, която изисква контакт с хора. Никога, ама никога, няма да назнача зле изглеждащ и неподдържан човек. Прави ли ме това ужасно същество, което дискриминира другите? Може би. Но аз прилагам същия стандарт и по отношение на себе си, следователно не съм чак толкова лоша. Обаче: я си помисля да сваля въпросната летва и цялата медийна индустрия се захваща да ме убеди, че не бива да го правя и да развалям перфектния свят с перфектните хора, защото и бездруго има твърде много несъвършени.

 

Уморихме ли се да бъдем перфектни? Знам, че сте се уморили, и при мен понякога е така, обаче не си позволявайте да сваляте гарда, защото в един момент ще осъзнаете отново, че искате да принадлежите към света на перфектните, а ако сте загубили форма, наваксването е вече по-трудно. Така че, стегнете се и си останете перфектни! А ако не сте, направете нещо по въпроса, защото иначе другите навън ще ви смажат.