МИС Национален Резил

Онзи ден гледах порно по БНТ. Не, не, не говоря за мача Бразилия – Германия, а за конкурса МИС Национален отбор, състоял се няколко дни преди това.

 

Простете, ако това е много престижен конкурс, но аз разбрах за него, превключвайки каналите. Измъчената церемония не ме изненадата, но измъчените участнички определено ме озадачиха. Стана ми жал и за горкия водещ – Камен Воденичаров, на който беше възложена почти непосилната задача да общува с претендентките.

Може би думата, която описва конкурса най-добре е не порно, а порнография. И този път причината не беше в голотата и пошлостта, която по принцип ни залива на такива събития, а в онази неприкрита, естествена простота на повечето кандидатки. Ужасно глупаво решение от страна на организаторите да съпровождат излизането по оскъден спортен екип на всяка претендентка с нейно видео-изказване. Така повечето девойки (малка част от които – симпатични) лъснаха с онези дефекти, които трябва старателно да бъдат прикривани. Само че за тях не помагат скъпите гримове, добрите стилисти и фризьори.

Пълна липса на елементарна обща култура, стряскащ диалект, празен поглед и нагло поведение – само част от качествата на бъдещите миски. На въпроса: „Защо искаш да бъдеш МИС Национален отбор?“, една се почества по главата и отговаря: „Що не ?“, друга пък започва да обяснява колко  изключително чаровна, красива и секси е и как заслужава титлата… трета се заканва, че ще отвее конкуренцията, защото е много амбициозна и винаги побеждава и четвъртата… Четвърата без бой признава, че ще бъде щастлива да е заобиколена непрекъснато от мъже-спортисти…

Победа. Колко е важна за тези момичета тежестта на бялата лентата с надпис МИС нещо си? Голяма житейка победа ли е да бъдеш мис-ка, щом нямаш най-елементарните познания за света около теб? Какво им дава титлата в конкурс, измислен преди около 2 години, ако можем да се доверим на информацията от сайта?

Тъкмо си мислех, че съм видяла всичко най-лошо от този т.нар. „конкурс“ на самата церемония, но се оказва, че момичетата, които участват на финала са избрани след кастинг. Да, точно така – те са най-доброто възможно, отсято измежду всички кандидатки от страната. Едно от условията било да подготвят стихотворение или песен, с която да се представят пред журито, за да го впечатлят и с други таланти, освен физически данни. Така става ясно, че за младите момичета, иначе много „чаровни, секси и амциозни“, се оказва непосилна задача да научат едно стихотворение наизуст,  а какво остава за неговия автор. Излиза, че август е септември, а „Прощално“ на Вапцаров, се оказва от Яворов. Друга пък, реши, че ще се справи със задачата да изпее химна, но отново се спречка с чудото-текст.

Гледах ги тези момичета – амбициозните, родени за победа, красиви и секси, както те сами се определят, и се замислих колко конкурса за Мис нещо си има в България… Колко момичета ежегодно се явяват на кастинги, за да се видят с коронка в главата и лента през рамото. И как всъщност Мис Национален отбор, колкото и лишен от всякакъв смисъл да е, направо е очарователен пред всички останали състезания за красота.

Едно време имахме МИС България. Сега този конкурс, иначе престижен, замря тотално, след участието на Пенка и разни други силиконови момичета, за да се появят Мис Плеймет, Мис Джуки, Мис Силикон, Мис дупе, Мис София, Мис провинция, Мис чалгадискотека и любимият ми –  МИС-ка на Митьо Пищова. За него наградният фонд (предполагам) е едно агне и една нощ в джакузито в Арбанаси.  Ето това наричам аз победа.

Извън шегите, нещата не са толкова забавни.

Остава въпросът – кому са нужни тези конкурси, защо толкова млади момичета искат да приличат на Николета, Мис Джуки или Мис Силикон, защо за тях титлата в измислен и долнопробен конкурс, уж за красота, означава повече от всяко друго знание и начинание в живота? Искат да бъдат забелязани? Липсва им внимание? Или им липсва спонсор?

 Кой и защо финансира тези паради на простотията, олигофренията и откровената порнография?

 Защо в България се издига на пиедестал силикона и пластичната хуриргия, вместо естествената красота и… интелекта?
Откога интелигентността на жените е порок, от който трябва да бягаме и да се плашим?

Няма кой да ми отговори, знам.  Така ще е до следващия конкурс и до по-следващия, те и без това са през няколко седмици. А всъщност целта им сякаш е проста – създаване на нов прототип за красота и търсене на спонсори, които да влагат в новите момичета, така както във вече поизхабените, стари лица. „Старите“ плеймейтки се оттеглят – ред е на други да заемат дупката, която се отваря в общественото пространство и в медиите. Важното е да си МИС – тук така се оцелява по-лесно.

А и все отнякъде се тръгва, нали?  От „МИС Кюстендилка пролет“ или леглото на Стоте манекенки, през Националния отбор и право към Плеймейт. Право към победата – на техен език. Пътят е страшен, но славен.

http://www.lentata.com/