Макар че пащърнакът е познат от дълбока древност, в нашенските градини за съжаление е рядък гост. Римският император Тиберий си поръчвал пащърнак от Гераминя, където той растял покрай бреговете на Рейн. Вероятно много векове преди това растението е било донесено там от келтите при завоевателните си походи на изток. Там пащърнакът се ценял високо от маговете, предсказателите и лекарите. Те смятали, че човек, който често яде пащърнак, сънува пророчески сънища, става умен, сърцето му се изпълва с доброта и спокойствие, здравето му укрепва.
От връхчетата до корена! Коренът на пащърнака е богат на захари, аминокиселини, мазнини, целулоза. На външен вид той прилича на голям бял морков, а по своеобразния си вкус и аромат напомня магданоз и целина, а и е в тяхното растително семейство. Младите нежни листа на пащърнака са хубави в салата. Коренът се яде както суров, настърган за гарнитура към месни блюда, така и като добавка при консервиране на различни зеленчуци. Той придава неповторим вкус и аромат. Благодарение на балансирания набор от полезни вещества /витамини, етерични масла, минерални соли/ пащърнакът е отлично лекарство при различни заболявания.
И при кашлица, и при невроза. Някога предписвали отвара от пащърнак при общ упадък на силите като общоукрепващо и тонизиращо средство, а също при лечение на стенокардия и неврози, при бъбречнокаменна болест, кашлица и дори при… стомашни колики.
Съвременните медици са напълно съгласни с древните си колеги. Според тях това растение възбужда апетита, възстановява след боледуване, подобрява храносмилането, укрепва стените на капилярите, успокоява централната нервна система, ефективно пречиства организма от шлаките. Настойки се правят както от листата, така и от корените:
– 2 супени лъжици листа се заливат с 500 мл вода, варят се 15 минути, оставят се да престоят 2 часа и се прецеждат.
– 2 супени лъжици корени от пащърнак се смесват с 3 супени лъжици захар, заливат се с 250 мл вода, варят се 15 минути, престояват 8 часа и се прецеждат.
Източник: blitz.bg