111 години от Илинденско-Преображенското въстание

Всяка година Православната църква прославя Св. Пророк Илия – Илинден на днешния ден
и по този повод във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия.
100-годишен юбилей празнува храм „Св. Пророк Илия“ в село Никудин, община Струмяни, област Благоевград на Неврокопска епархия.
По този повод архиерейска Света Литургия на празника ще оглави Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, като началото е от 9.00 часа.
Днес се навършват 111 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Тържествено честване ще има от 10.30 часа пред Народно читалище „Никола Вапцаров” в Благеовград, където ще бъде открита паметната плоча на Михаил Монев – български просветен деец и революционер.
Тържествен молебен ще бъде извършен в храма „Въведение Богородично” от 11.00 часа, а в 11.30 часа благоевградската общественост ще положи венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев.
Празничната програма ще продължи с тържествен концерт от 12.00 часа на площад „Македония”. Участие ще вземат танцова формация „Астра”, ученици от Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, фолклорна формация „Мегдана” и Александрина Механджийска.
Илинденско-Преображенското въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация
и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Потушено е жестоко. За да се спасят от отмъщението на турците, 30 000 бежанци само в Източна Тракия търсят спасение в днешната Бургаска област.
Като връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, то носи имената на църковните празници, на които започват основните бунтове: в Битолския и в Солунския вилает е 20-ти юли или 2-ри август – т.е. Илинден; в Одринския вилает е 5-ти или 19-ти август – Преображение Господне и в Серския вилает е 12-ти или 27-и септември – Кръстовден.
Въстанието е кулминацията на борбите на българите в Македония и Одринска Тракия за освобождение
и национално обединение към земите на Отечеството.
Насочено е срещу султанския безправен режим и жестокия феодален гнет в Турската империя, проявени най-остро спрямо поробените народи.
Чрез него българите в двете области правят пореден решителен опит да отхвърлят чуждото иго и да разчистят пътя на вече овладяващия Западна Европа технически прогрес, правов ред и демократично развитие, пътя на свободното национално и личностно самоопределяне.