Вечният въпрос: Какво да правим, ако любовта си отиде?

“Романтиката на страстната любов не е безкрайна – казва Елън Хатфийлд, доктор по философия и психология, професор в Хавайския университет, която изучава въпросите на любовта от 60-те години насам. – Любовта сама подхранва собствената си активност. Това е като наркотик, който сам се произвежда в организма, затова ако искате, можете да оставате влюбени винаги. Просто различните компоненти на любовта с времето може да изчезнат – намалява страстността, затова пък се появяват дългосрочни ангажименти към любимия човек”.

През 1981 година Хатфийлд и социалният психолог Джейн Траупман провели серия анкети, за да оценят нивото на страстната любов и важността на нейните съставки в случайна извадка от 953 двойки, новобрачни и възрастни жени с над 30-годишен семеен опит. В изводите, изложени в труда “Стабилността и промените в семейството”, те посочват, че страстната любов се укротява с течение на времето. Анкетираните били помолени да определят своите усещания по скалата от “обичам изобщо”, “обичам несилно”, “едва-едва” до “обичам силно” и “любовта ми е огромна”.

Любовниците в началото на връзката си и младоженците признали голяма страстност в любовта, но с времето (след първите години брак) страстната любов отстъпвала. И едва възрастните дами си признавали, че страстната им любов се е възродила, макар че постоянните им партньори (съпрузите им) често не им отвръщали със същата страстност.

“Проверената от времето житейска мъдрост се състои в това, че страстната любов продължава само няколко години, после растат свързаните със страстта компоненти на любовта (отговорност, грижовност, нежност), след което настъпва общ спад” – отбелязва Хатфийлд. Тя добавя, че по принцип силата на компонентите на любовта намалява със същата скорост като самата любов, но никога не изчезва напълно, което и предопределя дългия живот на някои съпружески двойки. Тези изводи били подкрепени с други, по-късни изследвания.

През 1999 година в изследване, публикувано в “Списание за личността и социалната психология”, социалният психолог Сюзън Спрехер открила, че в отношенията на двойката с времето на мястото на страстната любов започва да се засилва взаимната привързаност, която партньорите разглеждат като любов. Настъпва време обаче, когато и тази привързаност започва да намалява. В изследването на съпружески двойки Спрехер предлагала две анкети на всеки член на семейството, които трябвало да се попълват пет пъти в рамките на четиригодишен период. В анкетите имало въпроси с молба да се охарактеризират усещанията от любовта. Например “чувство на сексуално удовлетворение”, “удоволствие от изпълнението на задълженията ми пред партньора”, “радост от това, че винаги сме заедно” и тем подобни. Във втория тур на допитването нивото на любовта у мъжете силно се понижавало, а у двамата партньори “залинявало” чувството на удовлетворение от любовта. И само чувството на “осъзнаване на своите задължения пред другия” нараствало силно. Впрочем в процеса на експеримента част от двойките се разпадали, при което преди раздялата те приписвали отслабването на взаимната привързаност и удовлетвореност на това, че живеят заедно. В същото време самото любовно чувство у тях си оставало на същото ниво като през първите години от брака им.

И така, какво води към брак и други дългосрочни отношения? Активната фаза на любовта трябва да се възвръща с прекъсвания. Тя трябва да стане онази искра, която, появявайки се от време на време, пази любовта.

Изследователите предполагат, че има двойки, при които всички компоненти на любовта само са се усилвали в брака. Такива двойки обаче не са много.

Психологът проф. Робърт Дж. Стернберг смята, че степента на любовта не бива да намалява, но за да живеят дълго и щастливо, двамата партньори трябва да мислят за нея еднакво и да я описват по еднакъв начин. Изследователят стигнал до извода, че има голяма разлика в това, как хората чувстват любовта и как разказват за нея, как се опитват да изразят чувствата си.

“Аз направих извод, че хората се опитват да изразят любовта си така, както го правят героите в книгите, списанията и киното, макар че на практика чувстват всичко по съвсем друг начин” – посочва проф. Стернберг. “В какво е същността на тези разкази за любовта?” – пита той.

В серия изследвания в началото на 2000 година (те се провеждали в колежите сред студенти на възраст от 17 до 26 години) Стернберг откроил около 25 стандартни описания на влюбеност. Ето няколко примера.

Разказ на “пътешественика”: “Смятам, че се намирам в началото на връзката. Това е като начало на нов път, той обещава да бъде увлекателен и труден…”

Разказ на “хумориста”: “Мисля, че колкото повече продължат нашите отношения, толкова по-голям става шансът ни да развалим всичко”.

Ето един вариант на “авторитарен стил”: “Мисля, че в нашата връзка е важно аз да взема всичко в свои ръце и сам да решавам. Това ще бъде най-добре и за нея”.

Работата е там, че ако разказът и по-нататъшните действия на влюбения не съвпадат (а именно така става често в живота), това му действа като силен допинг – той непрекъснато се стреми за сбъдне своята “приказка”, следователно интересът му към връзката постоянно се подхранва. Ако пък “приказката” се окаже бързо сбъдната (това също се случва, макар и рядко), интересът на влюбения към връзката бързо изстива и той търси нов обект на приложение на силите си.

По този начин стереотипите, описани в киното и литературата, дали неочакван положителен ефект. Ние непрекъснато се стремим към същите отношения, постоянно си даваме сметка, че не можем да направим всичко като във филмите, и затова продължаваме да обичаме и да живеем заедно.

Не ис­кай­те всяко не­що, кое­то ха­ре­са­те! Ед­на ста­ра ин­дий­ска по­го­вор­ка гла­си, че чо­век трябва да взе­ма са­мо то­ва, кое­то мо­же да но­си в пос­лед­ния си път. Ка­то си по­мис­лим кол­ко е мал­ко… За да не ви бъ­де от­ка­за­но, ис­кай­те са­мо оно­ва, кое­то знае­те, че наис­ти­на мо­же­те да по­лу­чи­те. Та­ка ще по­лу­чи­те и приз­на­тел­ност, и по­да­ръ­кът ще ви е нап­ра­вен с лю­бов.

Из­бягвай­те да се прев­ръ­ща­те в до­ма­киня! То­ва поп­ри­ще е оби­дно и за вас са­ма­та. Же­на­та до­ма­киня оби­кно­ве­но е изо­браз­ява­на ка­то нам­ръ­ще­на пов­ле­ка­на. От­блъс­кващ об­раз, с про­вис­на­ли чо­ра­пи и рол­ки на гла­ва­та. Не­ка и вкъ­щи ви виж­дат

с раз­лич­ни тоа­ле­ти.

Го­во­ре­те мал­ко! Та­ка си спест­ява­те неу­добс­тво­то да ка­же­те не­що необ­мис­ле­но.

Не заб­равяй­те, че мъ­же­те съ­що оби­ча­т да бъ­дат из­слуш­ва­ни.

Нау­че­те се да про­ща­ва­те! Пра­ве­те го с ясно­то съз­на­ние, че точ­но то­ва ис­ка­те. Та­ка си спест­ява­те ло­ши­те спо­ме­ни, а и ще бъ­де­те еди­нстве­на меж­ду се­бе­по­доб­ни­те си.

Нау­че­те се да се из­вин­ява­те! В то­ва няма ни­що уни­зи­тел­но – нап­ро­тив, приз­нат грях е на­по­ло­ви­на грях. Ще спи­те спо­кой­но и съ­вес­тта ви ще е чис­та.

Нау­че­те се да заб­рав­яте! Заб­равяй­те вед­на­га всич­ко ло­шо. То­ва няма да ви съз­да­де “и­ми­дж” на рав­но­душ­на и наив­на, а ще бъ­де оце­не­но по дос­той­нство от око­лни­те и ще ви отъ­рве за­ви­на­ги от ло­ши­те спо­ме­ни.

Не се на­ла­гай­те де­монс­тра­тив­но! И в лю­бов­та има стра­те­гия и так­ти­ка. Пре­мисл­яйте вни­ма­тел­но по­зи­ции­те си и то­га­ва пред­прие­май­те ре­ши­тел­ния ход.

Рев­нос­тта от­блъс­ква. Ки­тай­ки­те до­ри са оси­гур­ява­ли на­лож­ни­ци на съп­ру­зи­те си, за да за­пазят лю­бов­та им.

Ни­ко­га не каз­вай­те ка­те­го­рич­но “не­” или “да­”, за­що­то об­стоя­телс­тва­та про­менят пон­яко­га и най-доб­ри­те ни на­ме­ре­ния.