„ – Обичамте!
– Как? …”
Обичамте обича със очи
и пламъчетата във тях не гаснат,
дори, когато свита замълчи
и някакси не иска да порасне.
Обича със протегнати ръце
и на ръце протегнати отвръща,
като недогалено дете е …
Ах, колко й се иска да прегръща …
С пръстчета обича да твори-
сърца рисува или снимки гали,
оставя им невидими следи,
но всяка диря после дълго пари.
Обича също и да фантазира,
светове гради от пустошта,
а място винаги във тях намират
едва забележимите неща.
И на въпроси „Как?”, „Защо?” обича,
„Не знам”- отвръща простичко тогава,
защото всяка истинска Обичамте,
докато не знае, е такава.