Феите – опасните същества от Отвъдното според вярванията на келтите

В Келтския фолклор съществува невидимо царство, обитавано от същества от Другия свят, познати като сидхи (феи). Те се считат за отделна раса, антропоморфна на външен вид, но не съвсем човешка. Говорело се, че имат сили отвъд човешките да се движат бързо във въздуха и да променят формата си по свое желание. Легендата за сидхите предшества християнската ера, връщайки се назад до 300 г. пр.н.е. (вероятно и по-рано).

Когато келтите пристигнали в Ирландия, установили, че Tuatha De Danaan, хората на богинята Дана, вече са имали контрол над земята. Синовете на Мил се борили с тях и ги победили, като ги „заровили“ в „подземния“ свят, където се казва, че са останали и до днес в кухите хълмове или Хълмовете на Сидхите.

Селският фолклор описва няколко вида хора-сидхи, които ходят по земята, след залез слънце; някои, които пътуват по въздуха през нощта и други, които пазят свещените горички и магически езера.
Бобовата Нихе (на келтски “миещата жена”), е вид фея, считана като поличба за смърт и пратеник от Отвъдното. Тя е вид банши, която се скита в близост до безлюдни потоци, където мие кръвта от погребалните дрехи на тези, които са на път да умрат.

Гили Ду е дух-пазач на дърветата. Той е като децата, но като цяло див и плах. Смята се, че е тъмнокос, описанието му казва, че е облечен в листа и шума. Особено много харесва брезите и е активен през нощта.

Лийнан сидхи “Смъртоносната любима” е красива фея, коя е позната като наложница от могилите на феите. Тези духове-прелъстители често си избират човешки любовници, които ги очаква, кратък, но изпълнен с вдъхновение живот.
Слуахите са духовете на неспокойните мъртви. Понякога са считани за грешници, или като цяло зли хора, които са били отхвърлени както от небето, така и от ада от келтските божества и от самата Земя. Те почти винаги се изобразява като неприятни и разрушителни.
Фуатите са опасни водни духове. Свързват се с омразата и отмъщението, често се срещат в морето, реките, изворните води или езерата. За тях се казва, че пускат привличащи погледа дрънкулки по реките, за да примамват децата по-близо до ръба. Когато малчуганите влязат в техния обхват, фуатите ги хващат за глезените и ги плъзгат под водата.