Ще успее ли Миков да запали двигателите на чинията при в. Бузлуджа?

Михаил Райков Миков е народен представител в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание.

Той е депутат и председател на 42-рия парламент.

От 24 април 2008 до 27 юли 2009 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Сергей Станишев.

Заместник-председател на БСП, отговорен за парламентарната дейност и съдебната система в БСП към юни 2012 г.

Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в град Кула. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Има специализации по правата на човека в Монпелие, Франция, по данъчно облагане – Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики – Италия.

Той е старши асистент по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“.

През март 2001 г. Миков предлага поправки в Наказателния кодекс спрямо които лица, принудили журналист да разпространява неистински факти или обстоятелства, да бъдат лишавани от свобода за период от една до шест години и глобявани с 3000 лв, а ако принудата е по вина на длъжностно лице или овластен орган, санкцията да бъде от две до шест години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лв вместо досегашните до шест месеца лишаване от свобода и глоба от 100 лв.

Миков предлага и две години лишаване от свобода или глоба в размер до 5000 лв за закана спрямо журналист, ако публикува или променя текст, и от една до три години лишаване от свобода и до 3000 лв глоба за същото нарушение, ако заканата е от длъжностно лице или овластен орган. Поправките, предложени от Миков, предвиждат санкции до две години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева за попречили без правно основание да се отпечата вестник, списание или друго печатно издание.

През юли 2001 г. Миков внася проектозакон, спрямо който с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лева да се наказва промяната на компютърни програми или данни с цел имотна облага. Ако чрез проникването в чужд компютър се повреди или унищожи чуждо имущество, предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 000 лева. За разпространителите, производителите и преносител на детска порнография чрез компютърна система, наказанието е лишаване от свобода от една до три години. За изготвянето на неистински или преправянето на истински парични знаци, деноминирани в евро, Миков предвижда затвор до пет години. Присвояване на средства от европейски фондове също бива криминализирано.

Наследява на поста Румен Петков, който подава оставка след серия скандали в МВР. В интервю за Дарик радио през април 2008 г. отрича в България да има мафия, макар да има „сериозен проблем с организираната престъпност“.

„Категорично няма мафия! …Категорично е твърде пресилен този етикет, че в България има мафия. Разбира се, имаме много сериозни проблеми с организираната престъпност, проблеми, които са не само наши, които са и на целия Европейски съюз, доколкото България е пълноправен член“, заявява той

Сред идеите на Миков са Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) да бъде сериозно преструктурирана – да стане звено, запазващо относителната си обособеност с оперативни и разузнавателни функции, но в тясна връзка и с централно звено.

Освен това да бъде създадено централно звено за борба с мафията, а службите за следене и подслушване (ДОТИ и ДОИ) ще бъдат обособени в отделна агенция, но под шапката на МВР. Обособяването им е осуетено във вътрешната комисия в парламента с гласовете на опозицията и коалиционния партньор НДСВ. Решено е ДОТИ и ДОИ да бъдат обединени в специализирана дирекция в МВР.

В интервю за Ройтерс заявява, че един от ключовите му приоритети е „да прочистим министерството от нелоялни служители“. По това време България е под натиск от Европейския съюз, който би спрял милиони евро помощи, ако страната не се бори срещу корупцията. Заявява в интервю за Дарик радио, че „в полицията има много почтени хора, призвани да служат на държавата, но има и такива, които карат хората да мислят, че полиция е равно на мафия, но този факт е неизбежен“, както и че сред приоритетите му са укрепването и структурирането на разследващата полиция. В последващите месеци Миков няколкократно уволнява служители на МВР заради дисциплинарни нарушения.

За първи път след 1989 г. Миков обявява щата на МВР, което е искано от неправителствени организации от отдавна и е нормална практика в Европейския съюз. По време на мандата си Миков съкращава на няколко етапа служители в главните дирекции „Охранителна полиция“, „Криминална полиция“, „Гранична полиция“, „Досъдебно производство“ и „Пожарна безопасност и спасяване“. Взето е решение за закриването на жандармерийските подразделения в Разград и Хасково.

По време на неговия мандат е образувана главна дирекция „Досъдебно производство“, която има разследващи функции и основно се занимава с по-леките престъпления. Позицията „главен секретар на МВР“ е променена в „генерален комисар на МВР“, имащ заместници, и е заета от Павлин Димитров. Към тази най-висша професионална длъжност има анализаторско звено и екип от 50-60 души, като някои от тях се занимават с разследването на тежки престъпления. Според опозицията генералният секретар получава функции, които не са записани в закона и се създава възможност за изземване на правомощия от други звена.

През ноември 2008 г. проучване на Галъп показва, че Михаил Миков се ползва с доверието на 18% от българите. На 8 декеври 2008 г. Михов изпраща писма на трите мобилни оператора с молба на 9 декември, Международния ден за борба с корупцията, да изпратят нь всички свои абонати съобщение със съдържание „Не на корупцията“.

По време на протестите на полицаите срещу условията на труд от края на 2008 г., включващи демонстрации на близо две хиляди полицаи, Миков раздава коледна надбавка в размер на 350-400 лв на всички служители на МВР.

Сред условията на протестиращите са увеличение на основната им заплата с 50% със задна дата от 1 януари 2008 г., допълнително заплащане за извънредния и нощния труд, отчитането на тези видове труд ежемесечно, поне двукратно увеличение на средствата за дрехи и обувки и нарастване на парите за храна. Освен това искат по-големи наказания за лица, нападащи служители на МВР и такива, оказващи съпротива при арест. Друго условие е създаването на синдикат на полицията.

На 15 януари 2009 г. опозицията поисква оставката на Миков поради действията на полицията срещу протестиращи на предишния ден, които опозицията определя като прилагане на ненужна сила.

Миков отстранява шефа на дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ към главна дирекция „Криминална полиция“ комисар Петър Владимиров, заместникът му Калин Михов и началникът на сектор „Контратероризъм“ Атанас Димитров, а директорът на главна дирекция „Досъдебно производство“ Деньо Терзийски е пенсиониран в следствие на смъртта на арестант, задържан за отвличане.

На 20 февруари 2009 г. Миков се обявява срещу поправката в Закона за електронните съобщения, според която МВР ще има достъп до данни за интернет трафика само за разкриване на тежки или компютърни престъпления, считайки, че тя ще има негативен ефект върху борбата с престъпността.

Поправката предвижда предоставянето на информацията от интернет да става само за разкриване на тежки или компютърни престъпления и само според изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс. Трафичните данни се съхраняват 12 месеца, а срокът не може да се удължава, дори и да има подобно искане от спецслужбите.

На 21 май 2013 г. е избран за председател на Народното събрание. По време на протестите около назначението на Делян Пеевски за дирекотор на ДАНС, Михаил Миков прави специално обръщение към нацията на 26.06.2013 в което заявява, че без да се чуе гласа на народа „няма демократичен изход“ от политическата криза.

Миков обвинява медиите, че допринасят за напрежението в страната с начина, по който отразяват протеста: „Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението.

Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист“.

Това провокира острата реакция на Българския хелзинкски комитет, Европейската асоциация на журналистите и на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Българската национална телевизия, които заявяват категорично в декларация, че не приемат политическите и институционални опити за влияние върху свободата на словото и редакционната независимост.

Редица представители депутати от Европейския парламент също осъждат коментарите на Миков по адрес на българските медии. През октомври 2013 г лстуденти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“(където той е преподавател) издигат надпис в залата на НС, гласящ „Не ви ли е срам“.

По-късно тези студенти коментират, че са били поканени в служебната стая на председателя на Народното събрание, където той заявява, че „не му пука“ за неговите избиратели.

 

Източник: 24 часа