Започна 23-ият джаз фестивал „Варненско лято“

От 31 юли  до  3 август  в двора на Археологическия музей ще се проведе 23-ият джаз фестивал „Варненско лято“. Той е посветен на знакови имена за джаза. За историята на събитието разказва Владимир Гаджев от Културната дирекция на Община Варна:

С наближаването на 2017-та г., когато формално (заради ървия звукозапис, направен от Original Dixieland Jass Band) трябва да се отбележи едновековната история на джаза, всяка година има своето особено значение. Такава е и 2014-та. За американците и
целия останал свят тя е свързана с годишнините от смъртта на двете най-значими фигури от епохата на суинга – великия Дюк Елингтън, отишъл си от този свят през 1974 г., и неповторимия Каунт Бейзи, приел да ръководи небесен биг бенд през 1984 г.

 
Спомена за тези личности и особено на творчеството им е особено актуално днес, когато се наблюдава revival на сунговата музика, на биг бендовете, певците с кадифени гласове и цялата битова и културна мода около Втората световна война.

 
Но 2014 г. отбелязва и 60-годишнината от провеждането на първия голям джаз фестивал в градчето Нюпорт на Лонг Айлънд, сателит и яхтено пристанище на богатия Ню Йорк. Историята на този форум, дълго време считан за най-авторитетната институция на джазовото изкуство по света, съдържа и едно българско участие – на „Бели, зелени и червени“ от Пловдив.

Две десетилетия по-късно пак този състав бе инициатор и двигател на подготовката и провеждането на първия международен джазов фестивал в България. Това се случи в самото начало на март 1974 г. в Ямбол при голям ентусиазъм и небивал за друго културно събитие интерес от страна на печатните медии (електронните чакаха нареждане от „високото място“!). Ямбол не успя да стигне до втори подобен фестивал, но поне подготви почвата за националния в София (1977 г.). Него пък го изтриха от дневния ред на живота онези „герои на новото време“, които приеха пазара като панацея за демократично развитие.

Нишката върза Варна още през 1992 г., за да превърне своя международен джазов фестивал „Варненско лято“ в най-чувствителния сеизмограф за процесите в българския джаз – на диаспората и метрополията. Ролята на фестивалните прояви у нас продължава да расте, защото освен с концентрацията и разнообразието на програмите, тя изпълнява ролята и на своеобразна компенсация за липсващата концертна практика (в момента се забелязват наченки на възраждането й). Това личи и от увеличаващият се брой на фестивалите в страната, който започва да прониква и в селища без традиции в джаза.

В този смисъл първопроходството на Варна в един особено труден за културата ни (и джаза в частност) преходен период е с голямо практическо и символно значение. Което трябва да се има предвид и непрекъснато да се изтъква при обсъждане на допуснатите до състезание кандидатури за Европейска столица на културата през 2019 година.