Да се смееш когато си тъжен, е защитен механизъм. Да плачеш от щастие – огромно щастие …
Струва ми се в двора
някой аплодира
и затичвам скоро
да се информирам.
Уж е време ясно,
със усмивка дръзка,
а пък капки бясни
по стъклата блъскат.
Кой ги непознати
ненадейно праща,
сбрали в пълнотата си
светлина искряща?
Вливат жизнерадост
в застояла жега,
сякаш сипят жалост,
а изливат не̒га …
Малко се обърквам,
иди, че разбери-
августовска мъка ли е,
смях ли през сълзи …