„Изводи от Аспарухово, валидни за Мизия и, не дай Боже, за други потенциални бедствия” е публикувал в профила си във Фейсбук Илко Раев – председател на Областния съвет на БЧК Варна. Месец и половина след бедствието във варненския квартал, хората в Мизия бяха също застигнати от опасно наводнение. През това време държавната „превенция“ срещу подобни събития не се промени, въпреки безкрайното говорене в тази посока. Изводите на Раев, който беше почти денонощно в Аспарухово в седмиците след 19 юни, са по отношение на държавната реакция, нуждата от предварителни мерки, осигуряване на условия за доброволците и дарителите, за отношението към неправителствения сектор, както и към най-пострадалите.
1. Измина повече от месец от трагичните събития в Аспарухово.
Правителството на България не даде средства и указания през този период на Мизия и на други населени места за почистване на дерета и речни корита, нивелации, за спокоен (в бъдещ период) преход на водите от най-високите точки, откъдето идва.
2. Правителството на България не документира кои язовири и водни басейни чия собственост са и кой носи отговорност за поддръжката им, какво водно напрежение има в тях (например язовирът, причинил бедствието в с. Бисер).
3. Бюрократичното безвремие за Аспарухово на мълчание и на липса на адекватни мерки може да доведе до това, че ако днес отново завалят проливни дъждове, Аспарухово, а и други населени места отново ще бедстват.
Хората в Мизия (според медиите) били “предупредени” с бележка, залепена на вратата на сградата на общината, че предстои бедствие.
4. За неправителствения сектор.
Правителството работи с него на инат, не приема закон за доброволчеството. Позволява на работодатели грубияни да санкционират доброволци, които са си позволили да помагат в бедствието.
5. За инициативните комитети и обществените сдружения.
И там има интересни ситуации. БЧК е най-старата неправителствена организация в България. БЧК има статут, организация, правила, система, обучени сътрудници и доброволци. БЧК организира кампании за събиране на помощи. БЧК има схема, чрез Обществен съвет, при която, с пълен отчет пред обществото, 100% от събраните суми и вещи се предоставят на нуждаещите се. В същото време все още се чакат 50% от събраните от НПО чрез медийна кампания за Аспарухово средства, а това са близо 500 000лв.
6. За хората.
В списъците за помощи на бедстващите имаше хора, живеещи на IV и V етаж. Да се подпомагат нуждаещите се, това е перманентна функция на БЧК. В кризисните моменти с предимство са бедстващите. Без расови и религиозни предразсъдъци. Бях в Аспарухово от първите часове на бедствието. Срещнах кмета на Варна в най-бедстващата точка – “Горна студена”. Аспарухово даде 12 жертви (по-късно се оказаха 13 – бел. ред.). Имаше 12 погребения през тези дни. Сега извода за Мизия е да се помогне с дрехи, храна, вода, неща от първа необходимост, с транспорт на дарителите до мястото на бедствието, а там на място Църквата и БЧК могат да създадат организация за предоставяне на помощите. Военните могат да помогнат с осветяване през нощта на терена на бедствието, където се извършват спасителните дейности (това, което не се случи в Аспарухово, тъй като електрозахранването беше изключено). Необходимо е и присъствието на терен на специално подготвените психолози на БЧК, които могат да работят с пострадалите хора. За най-тежко пострадалите, за семействата и за децата е наложително да бъдат “откъснати” от мястото на бедствието и настанени на курортни места.
7. Изводи от повтарящите се ситуации на бедствия, свързани с проливни дъждове, преливане на водни басеини, свлачища…
Съществува Закон за бедствията. Законът не е институция. Законът не е организация. Къде е в България ИНСТИТУЦИЯТА, овластена да възлага проучванията за потенциални бедствия? Да санкционира неизпълнението на предписанията? Да изработи и прилага система за ранно предупреждение и оповестяване? Да разполага с обучени екипи и техника, които да подпомагат БЪЛГАРИТЕ, когато те са в нужда? Да ползва държавния резерв, за да реши кризисни ситуации? Да организира обучение на населението и на доброволци за реакция по време на бедствия? Тази система съществува по света. Не трябва да я изобретяваме ние. Не бива, за сметка на безхаберността и бюрократичността на институциите, на които им СЕ ПЛАЩА да извършват тази дейност, да се напрягат до изтощение силите и възможностите на доброволческите и обществените организации!
8. И последно.
Общините имат ресурс с подготвени кадри за управление, разпоредтелност и предприятия към тях. Нямат средства. Държавата трябва да им отпусне средства, както и да се обособят складове за бедствен резерв за 1000 – 2000 души, така както е организирана дейноста на Червения полумесец в Турция, а не само да се разчита на благотворителността на гражданите.
Източник: dariknews.bg