Слънцето прокарва устни
малко да се разхлади,
не пропуска да си кусне
от солените вълни.
Слуша съскащата пяна,
тъй, преди да се стопи,
как в ушите на рапаните
продължава да ехти.
И във капки се оглежда
върху личица засмени,
някой май таи надежда
все да му е до колене…
Сбира само несравними,
бели, грапави черупки,
за да може и през зимата
мислено да идва тука.
Бавно тръгва си след пладне,
във очите с плажен блясък,
дрънкат в слънчовите длани
миди, скърцащи от пясък.