Лошото лято тази година ще се отрази на добива на зърнени култури.
Зърнопроизводителите ще понесат изцяло негативите от дъждовете през летния сезон. На много места в страната все още има масиви, които не са ожънати, тъй като времето не позволява това да бъде направено.
Производителите следят много внимателно точния момент, когато да се ожъне зърното, тъй като то не трябва да бъде с влажност по-висока от 13-14%, обясни Наталия Тодорова – изпълнителен директор на Асоциация на зърнопроизводителите в страната.
Причината е, че ако го ожънат с по-висока влажност, това ще оскъпи зърното, тъй като след това то трябва да се изсуши. Въпреки повечето разходи има и фермери, които са рискували, за да могат все пак да приберат реколтата си.
Вече е минал периодът, когато се жъне, но около 50% от пшеницата в Монтана остава по нивите.
Малко по-добро е положението във Видин и Враца, но и там има много неприбрана реколта.
През това лято основната грижа на зърнопроизводителите се оказва предизвикателството изобщо да си приберат реколтата, за качество вече дори не се говори, тъй като е ясно, че то пада. Като цяло обаче ситуацията със зърното не е крайно апокалиптична, тъй като има и региони в страната, където пшеницата е прибрана и е с много добри показатели.
През тази година заради лошото време фермерите са отделили много по-голяма част от парите си за борба с гъбичките по културите и с появилите се заради влагата паразити, както и за повече гориво, защото полегналата от дъждовете и градушките пшеница се прибира по-бавно.
Очакванията са количеството на произведната пшеница да е по-ниско спрямо предходната година с около 10-15%.
Ще бъдат прибрани по-малко от 5 т. пшеница, но това според Тодорова няма да се отрази на пазара, защото вътрешното потребление е за около 1-2 т. годишно. По думите й ако има негативен ефект за производителите, то той ще е по отношение на количеството пшеница, което ще бъде изнесено през този сезон.
Със сигурност не може да се каже, че дъждовете и лошото качество на пшеницата, ще се отнесат негативно към цената на зърнените култури, тъй като по думите на Тодорова, зърното е борсова култура и цената му зависи от търговията на борсата.
Зърнопроизводителите отдават всичките си надежди за по-добрата реколта от слънчоглед и царевица, защото повечето дъждове се отразяват благоприятно на тези култури. Така с по-високо качество и по-високи добиви, те се надяват да компенсират загубите си от пшеница и ечемик.
Дъждовната година не би следвало и да се отрази на цената на хляба, защото качествено зърно има достатъчно за вътрешното ни потребление. Цената на тока е по-определяща за хлебопроизводителите, обобщи Тодорова.
Нулева година за лозарите и винопроизводителите
Дъждовното лято обаче се отразява изключително лошо върху вънопроизводителите. Очакванията на експертите от Агенцията по лозата и виното са тази година реколтите да са по-малко, а качеството на гроздето да са далеч по-ниски спрямо предходната година.
Дъждовете навсякъде в страната са предизвикали мани по лозите, а градушката е засегнала и малкото неманосано грозде. Така практически близо 80% от реколтата няма да бъде прибрана.
Това съответно ще се отрази върху цената на гроздето, а вероятно и върху произведеното вино през този сезон. Въпреки лошата година, винопроизводителите разполагат с буфер от минали години, който може да компенсира лошата година.
Очакванията са да намалее износът, но не се очаква да се увеличи вносът на грозде, който по думите на Димитър Андреев от Агенцията по лозата и виното, е константен и ще се запази на същите нива и през тази година.
Оставаме без мед
Пчеларите могат да се радват на мед само в определени региони на страната. Това заяви инж. Михаил Михайлов – председател на Съюза на пчеларите в България. По думите му дъждовете са се отразили крайно неблагоприятно на родното пчеларство. Причината е, че много пчелни семейства са започнали да се роят, а в момент, когато това става, те не дават мед. Освен това дъждът отмива пчелния прашец и това отделно се отразява на добивите от мед.
Инж. Михайлов обясни и, че по време на неспиращ дъжд се получава разминаване между развитието на медоносните растения и развитието на пчелните семейства.
Добивите на мед през тази година, по думите му, са около 50-60% спрямо произведеното през миналата година, т.е. очакванията са за около 5-6 хил. тона мед.
Единствената надежда на пчеларите е пашата от слънчоглед да компенсира донякъде загубите до момента. Годината се е оказала крайно неблагоприятна за пчеларите в Странджа, югозападна България и традиционно силните добиви от северна България.
Ниските добиви, съвсем логично ще доведат и до повишаване на цената на меда. Примери за това на пазара вече има. Така например акациевият и манов мед, какъвто тази година почти не е произведен, се търгуват на много по-високи цени, а се продава мед, произведен миналата година.
Източник: БНюз