Развод, смърт, сватба, раждане на второ дете… Общото между тях е, че са събития, които могат да предизвикат у детето страх, несигурност, тревожност, а понякога и по-тежки психологически проблеми. Тези изживявания са свързани със страха от промяна, с тревогата на детето как ще се справи и какво предстои, обяснява психологът Надежда Милева, специалист в областта работа с деца и семейства.
„Големите“ събитията в живота на мъниците могат да с негативен, но и с положителен знак (раждане на второ дете, тръгване на училище или брак на разведения досега родител). Но има и далеч „по-малки“ случки, които нарушават психокомфорта им. Обикновено това са неща, които ние, родителите, подценяваме. Например всеки ден да казваме със строг тон – измий се, оправи си леглото, защо си разхвърлял стаята си?! И в един момент детето решава да саботира хигиената си… Когато то започне да изпитва панически ужас от това, че ще го изкъпят насила, вече говори за проблем“, казва Милева.
До подобен пристъп може да се стигне и след съвсем нормално нещо като ходенето на училище. Ако детето се страхува, че ще го изпитат или има други проблеми в училище, започва да плаче често или да се оплаква, че го боли стомахът. Така че, ако детето ви каже, че не иска да ходи на училище, опитайте се да разберете дали няма проблеми с връстниците си там. Контактът с учителя също е много важен.
Какво могат да направят родителите при проблем? Преди всичко да дадат възможност на детето да споделя. Когато става дума за очаквано събитие (раждането на братче/сестриче, местене на ново място/град или тръгване на училище), може известно време преди това да се говори за промяната. Това важи и при болест на малкия, прием в болница и операция. Родителите мислят, че той е малък и не разбира, но в действителност той е изплашен и тревожен също като вас и има нужда да знае какво се случва. Говорете му, обяснявайте какво следва и че след това ще се прибере вкъщи при играчките си, казва Милева.
Има и събития, които няма как да се планират (като наводненията напоследък). Такива случки отключват силни емоции у всеки човек. А тревогата на детето може да се подсили вследствие на неадекватната реакция на възрастните. Затова е много важно да се говори с него, да се споделят емоциите, защото то започва да мисли, че единствено преживява подобни страхове. И когато ги таи в себе си и ги преработва във фантазията си, те стават още по-страшни. Разговорът може да започне с изрази като „Аз се притеснявам, а ти как се чувстваш? Аз, когато бях на твоята възраст, преживях нещо подобно…“
Кога трябва да се потърси специалист? Много е важен начинът, по който се говори на детето за помощта от професионалист. Причината е, че все още доста българи продължават да използват израза – „да не съм луд, че да ходя при психолог“. Реално при такъв специалист се ходи не защото си луд, а точно защото си нормален и понякога имаш нужда от външна намеса, за да разбереш как да се справиш.
Червената лампичка за родителя, че детето му се нуждае от специалист, са всички онези събития, при които е необходима адаптация. Дори и да не се стигне до продължителна терапия на мъниците, възрастните може поне да се посъветват с психолог как биха могли да реагират, казва Надежда Милева. Тя допълни, че когато става дума за загуба на родител, другият от възрастните често се затваря в себе си и спира да говори за загубата. Тогава детето също спира да говори за починалия, защото си е направило извода, че не е редно да говори. Така то остава със загубата си и може да стигне до загуба на смисъл – „защо да живея“, предупреждава Милева. Напоследък все повече хора обаче осъзнават, че когато има проблем, трябва да се работи за преодоляването му.
Как ще подходят психолозите, зависи от конкретното дете. Методът на работа е съобразен с възрастта и темперамента му – може да бъде игра, рисунка, работа с глина или пясъкотерапия. Играта с пясък действа на нерационално ниво и детето, без да иска изважда тревогите или страховете си наяве. Този метод е подходящ за всяка възраст, защото провокира въображението, съобразен е с първичното във всеки от нас, обобщава Милева.
Източник: Труд