Еволюцията е пригодила мозъците и телата ни да отвръщат положително на естествените възнаграждения – храна, секс, даже тренировки. За много хора удоволствието от упражненията може да стане толкова пристрастяващо, колкото другите две. Обратното, при мнозина физическа активност е сведена до нула, въпреки че играе важна биологична роля.
Оказва се, че гените са виновни за това мързеливо поведение. Учени, провеждали изследвания върху мишки, са открили интересна зависимост. След като разделили мишките на две групи – такива, които избирали да бягат на колелото повече и такива, които решавали да не тичат толкова – разликата била очевидна в потомството им. След 10 поколения бягащите мишки тичали на колелото 75% по-често от другата група, а след 16 поколения те пробягвали по 7 мили на ден в сравнение с обичайните 4 мили, пише Vsekiden.com, цитиран от Новинар.
Изглежда мотивацията им за физическа активност е била генетична. Мозъците на бягащите мишки имали по-голяма допаминова система и зони, които отговарят за мотивацията и възнаграждението. Те изпитват нужда от активност. В противен случай мозъците им реагират като на наркотично зависими, които са лишени от кокаин или никотин. Те са генетично пристрастени към бягането.
Мързелът за физическа дейност може да е свързан с „ген на излежаването“ – или по-скоро на мутация в нормален ген, който регулира степента на активност. Ако мислите, че сте генетично мързеливи, станете от дивана и се борете с ДНК-то си. Накрая мозъкът ви ще ви възнагради.