Свиренето на инструмент развива мозъчните функции

Знаете ли, че всеки път, когато музикантите вземат инструментите си в ръце, в главите им избухват фойерверки. На външен вид може да изглеждат спокойни и концентрирани в партитурите си, но в мозъка им става страшен купон.

Откъде знаем това ли? През последните няколко десетилетия невролозите правят безброй открития, които им помагат да разберат как работи мозъкът, наблюдавайки пациентите в реално време с помощта на ядрено-магнитен резонанс или скенери.

За четенето и решаването на задачи отговарят различни центрове в мозъка, чиято активност вече е добре разгледана и не представлявала кой знае каква изненада към днешна дата. Но когато изследователите наблюдават мозъците на хора, които слушат музика, те виждат заря.

Многобройни зони в мозъка светват едновременно, докато се опитват да обработят звуците, да разделят отделните елементи като мелодия и ритъм, а след това да ги съберат в едно цяло, възприемайки ги като музикална съвкупност.

Цялото това пресмятане мозъкът го прави за нула време. Не му трябва много, за да чуе музиката и да изпрати импулс към крака ни, който тактува в такт с нея.

Когато учените пренасочат вниманието си от хора, слушащи музика, към музикантите, които я свирят, градинските фойерверки се превръщат в пищна заря. Оказва се, че свиренето на инструмент се равнява на мозъчна фитнес тренировка. Активизират се изключително много центрове едновременно и обработват различна информация в сложни, взаимосвързани и невероятно бързи последователности.

Но каква е тайната на музиката, която кара мозъка да свети от радост? Макар това изследване да е все още в началото, учените вече имат доста убедителна идея. Да свириш на инструмент практически засяга всеки един център в мозъка по едно и също време, особено визуалния, звуковия и двигателния. И като всяка друга тренировка, дисциплинираното и усърдно свирене на музика, закалява тези мозъчни функции, позволявайки им да приложат тази сила върху други дейности.

Защо пък това да не ни направи по-добри на шах? Най-очевидната разлика между слушането на музика и свиренето на музикален инструмент е, че второто изисква добри двигателни умения, които се контролират от двете полукълба на мозъка. Освен това комбинира лингвистичната и математическа прецизност, което е приоритет на лявата половина на мозъка, с творчеството и новите неща, които са прерогатив на дясната му половина. Заради това свиренето на музикален инструмент е ангажирано с увеличаване на активността в мозъчното мазолесто тяло, наречено още корпус калосум, което е мост между двете полукълба. Това позволява на информацията да прекосява през мозъка по-бързо и през различни маршрути и дава възможност на музикантите да решават проблеми много по-ефективно и креативно, без значение дали говорим за академична или социална сфера. Защото да твориш музика, е и разбиране на света около теб. Разбиране на неговото емоционално съдържание и съобщението, което изпраща.

Музикантите често са по-добри изпълнители в поставените им задачи извън музиката. Те са добри в планирането, стратегиите и имат засилено внимание към детайла. Могат едновременно да анализират познавателните и емоционалните аспекти. Тези способности имат влияние и върху умението за запаметяване. При музикантите темповете на запомняне са по-бързи и ефикасни. Техните спомени винаги са с повече от един етикет. Мозъкът им свързва едно и също преживяване с емоция, със звук, с визуализация, все едно е една доста добра интернет търсачка.

Всички тези характеристики няма как да не ни накарат да се замислим дали хората, които са решили да се занимават с музика, не са по-умни от останалите. Макар да нямат все още ясен отговор на това, учените са категорични, че артистичните и естетични аспекти на усвояването на един музикален инструмент са различни от всяка друга активност, в това число и от останалите изкуства.

При участниците в изследването, които ангажират мозъците си с музика, се наблюдава увеличаване на обема на многобройни зони в сравнение с другите участници. Това проучване показва какви са менталните ползи от това да свириш на музикален инструмент. Освен това помага за по-доброто разгадаване на мозъчните функции, разкриващо вътрешните ритмики и сложното взаимодействие, виновни за прекрасния оркестър, който представлява нашият мозък.

 

Източник: ploshtadslaveikov.com