Как да държиш мъжа на една ръка разстояние?

Вероятно някои от вас, прочитайки още заглавието, си казват: Че за какво ми е да държа мъжете на една ръка разстояние, обикновено целта е обратната. Да, ако сте от тези, които разсъждават така, може би трябва да спрете с четенето дотук. Това не е за вас, или може би… я позадръжте, може и да откриете нещо за себе си.

Живеем във време, когато ние жените сме точно толкова ангажирани и претоварени, колкото и „по-добрата част от човечеството”. Че може би и повече. И все по-голям става броят на жените, които имат нужда от нещо просто ей така, за разтоварване.

Ако запитате един мъж, как си представя идеалното разтоварване, вероятно отговорът би бил: пиене, жена и да не правя нищо. Преведено на прост език това означава: аз да си пия, а някоя жена да ми прави френска любов. Стряскащо, а? Ние си мислим, че се докосваме до тяхната същност, когато правим толкова интимни неща, а те всъщност разпускат.

Е, господа, имаме новина за вас: И ние вече гледаме на нещата по този начин. След като завзехме малко по малко вашите територии на работа, в обществото и в семейството, стигнахме до етапа, в който поехме вашата роля и в леглото.
Сега ние сме активни, когато си искаме, лежим мъркайки под вас, когато си искаме и си тръгваме, когато свършим. Защо да губим ценното си време в излежаване и отговори на въпроси от сорта на : „Добре беше, нали?” (Ако въобще се сетят да ви попитат. Да не би вашето удоволствие да е приоритет за някой мъж?!?).

Какво обаче става, когато си разменим ролите? Хипотетична ситуация, която вероятно е изживявана от много от вас:

Обаждаме се на един мъж и го каним да изпием по чашка някъде. „Защо не?” мисли си той
Подготвяме се грижливо- душ, прическа, грим, лосион за тяло, парфюм, епилации (ако са необходими)
Изглеждаме мили докато си пием питието с него, все пак е добре да не го стряскаме, той е тръгнал на лов, оставете го да си мисли, че дивечът е спокоен. Не прекаляваме обаче със захаросаното поведение, играем ролята на дивеч, а не на добитък, нали?

Стигаме до решителната част. Тук все още ние сме пасивните, те ТРЯБВА да знаят, че играят ролята на по-силния.

Стигаме до леглото. Тук вече може, даже трябва да сме по-активни. Не хиперактивни обаче. Няма нужда да ги запознаваме с целия си репертоар, има време и за това. Бидейки активни, не забравяме, че все още те са силната страна. Ние сме покорените, те са покорителите. Дотук всичко върви по познатата схема. Обаче финалната завеса още не е паднала…

Свършваме, лежим 15-20 мин. и … заспиваме? Да, да, друг път! Ставаме и си тръгваме. Първи. И го оставяме да се лашка между облекчението, че не е трябвало той да предприема първата крачка и недоумението, защо е бил зарязан.

Направете това няколко пъти с един и същи мъж и после не можете да се отървете от него. И ако това е била целта ви, добре, обаче ако наистина само го използвате между другото, се погрижете, винаги да бъдете на негов терен, за да можете да си тръгнете. Ако сте у вас ще трябва да изнамирате начин, как да го изгоните. Освен това, ако не искате нищо сериозно, по-добре е той да не знае, къде живеете, така няма да рискувате да се появи внезапно.

А за вас господа: приемете фактите, животът се променя и всички ние ще го понесем по-лесно, ако не се съпротивлявате. Освен това, с какво нашето поведение е по-различно от вашето?