Грубостите и взаимните обвинения са преобладавали в речта на депутатите от предишния парламент. Това е изводът, който прави д-р Елена Тарашева – преподавател по компютърна лингвистика в Новия български университет. Тя е анализирала протоколите от заседания на 42-то Народно събрание с компютърна програма, която извежда ключови думи и контекста, в който са употребени.
Дори учтивите обръщения са в рамките на обвинения и обиди, отбелязва д-р Тарашева в интервю за „Дневник“.
Според нейния анализ предишният парламент не се е съсредоточавал върху някакви теми – „макар депутатите да са говорили повече, няма думи, които да открояват внимание към дадена тематика“. Дискусиите не се отличават с предметност, а с конфронтация и процедурни въпроси, показва изследването.
„Мисля, че трябва да се обръща голямо внимание на думите, които се използват в обществото. Нужни са изследвания на речта и не само – в парламента. От този кратък анализ на парламентарните протоколи личи все повече грубост в речта, конфронтация и дори реч на омразата. Но всички тези понятия са само думи. Все по-често се казва: „Това е реч на омразата“, но ние дори не знаем реално какво е тя. Ако трябва да я търсим, нямаме ключови думи, нямаме адекватно описание. Затова трябва да се създават корпуси, да се изследва живата реч, защото тя ни казва неща, които не подозираме за себе си и обществото.“ – казва д-р Тарашева.