Приятното Прекарване прие
да излезе с двойка на разходка,
без да пита как и накъде,
ги догони с палава походка.
Хлапашките му, простички привички
приемаха с отворено сърце
и го запознаваха със всички,
и крепко стискаха го със ръце.
Но в чантата, преметната през рамо,
Нещото, притиснато слухти,
по размери даже неголямо,
всеки жест и думичка следи.
В очакване за нещо да се хване,
нащрек е и чело потърква
и, поради липса на внимание,
често неприятности забърква.
Изведнъж изскача неусетно,
а Прекарването свива се в уплаха.
Ето, че отново ги преметна,
ето, че смутено онемяха!
Е, не искат да го хващат за ръка,
но и него запознават с всички,
с малко срам и мъничко вина
за безочливите му привички.
Сетне ще се разделят с тъга,
всеки в самота ще продължи,
Нещото пак нищо не разбра,
а и никой него не вини.