Свети Апостол Тит обърнал голям брой хора към Христа

Св. ап. Тит бил езичник, родом от остров Крит. Получил високо образование и от младини обичал да чете елинските философи и поети. Макар и езичник, той водел честен живот, искрено желаел да знае истината и я търсел в книгите на гръцките мъдреци. На милосърдния Бог било угодно да му посочи истинския път към спасение. Веднъж младият Тит чул насън думите: „Тите, ти трябва да заминеш оттук и да спасиш душата си! А елинското учение няма да те доведе до спасение.“ Друг път чул същия глас, който му заповядвал да чете еврейски книги. И Тит изучил еврейския език и почнал да чете пророчествата. Силно му подействала книгата на пророк Исаия. Той разбрал суетата на езичеството и се убедил, че има само един Бог, Творец на вселената.

В това време на остров Крит взел да се разпространява слух за Иисус Христос, Който се явил в Юдея. Мнозина почнали да говорят за чудесата, които Христос правил, и за новото учение, което проповядвал. Управителят на острова желаел да се увери в истината на тия дивни разкази, затова изпратил в Йерусалим своя племенник Тит. Там Тит видял Спасителя и бил свидетел на Неговите чудеса и спасителни страдания. След кръстната смърт на Иисус Христос той останал в Йерусалим и повярвал в Спасителното възкресение. А в деня на Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите, чул ги да проповядват на различни езици великите Божи дела.

Повярвал искрено, Тит се намирал постоянно при апостолите и по-късно приел кръщение от св. апостол Павел. В книгата Деяния апостолски не се споменава нищо за него. Но от някои послания на ап. Павел виждаме, че Тит често го съпътствал и споделял неговите трудове и че Павел искрено го обичал. Той го пращал да проповядва в Далмация, служел му за връзка с коринтяни и често споменавал за него като за любим брат, който ревностно изпълнявал своето служение. Когато апостолът посетил Крит и обърнал мнозина към Христа, той оставил там Тит за епископ. От македонския град Никопол св. ап. Павел написал до Тит послание, което съдържа наставление за неговите длъжности:
„Затова те оставих в Крит, да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както ти бях поръчал.“
След това ап. Павел говори за добродетелите, с които трябва да се отличава пастирът на Църквата. Той убеждава Тит да не се впуща в празни спорове и словопрения, а да учи на здраво учение и да дава пример за добри дела. В това послание св. ап. Павел говори за длъжностите на християните като изобщо. Той желае „старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; стариците да вразумяват невестите да обичат мъжете си и децата си, да бъдат целомъдрени, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да не се хули словото Божие; слугите да се покоряват на господарите си и да им служат вярно и честно, та във всичко да украсяват учението на нашия Спасител“.

Нататък в същото послание ап. Павел говори на Тит да внушава на новообърнатите да вършат добри дела, защото чрез такива дела ще докажат своята вяра в Господа, Който зарад нас предал Себе Си на страдания и смърт.

„Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител Бога – пише апостолът, – Той ни спаси не поради делата на праведност, които ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Св. Дух, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител, та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот. Верни са тия думи и аз желая да потвърждавам това, та които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците“.

Когато св. ап. Павел пристигнал втори път в Рим, Тит го посетил и след мъченическата му смърт погребал тялото на великия апостол. След това той се върнал в Крит и неуморно се трудил да проповядва словото Божие по градове и села и навсякъде обяснявал Христовия закон.

Св. ап. Тит обърнал голям брой люде към Христа, разрушил идолите и следвал във всичко наставленията на своя учител. Доживял дълбока старост и пред смъртта си видял св. ангели, които дошли за душата му. Лицето му се озарило от чудна светлина и той тихо и радостно предал Богу душата си.