Плажът шепите си стопли
след дъжда проливен,
уталожиха се воплите
със очите сини.
Къдрави вълни разресват
водорасли буйни,
сякаш коафьор известен
се е пошегувал.
Пак соната лунна бризът
тихо композира,
стъпки в пясъка се нижат
и оставят диря.
Август там избира миди,
в джоба ги прибира-
скоро щял да си отиде,
всеки коментира.