Не на мястото си точно,
дребноватичък на глед,
тъничко вратле проточи
малчуганът слънчоглед.
С любопитство наблюдава,
скрит сред сламена трева,
как животът преминава
върху чет’ри колела.
Личицето му с лунички,
непрестанно се усмихва,
но усеща се различен
и във размисъл притихва.
Може от онези пити
в почернялото поле,
с погледи в земята впити,
нещичко да разбере…
Ето, че асфалтът мръсен
се прокашля от прахта-
някой спря и го откъсна
и отнесе го в града.