Самотата шапка носи,
никого не ще да зърне,
има си едни въпроси
и се пробва да отвърне.
Сърба от кафена чаша
сладостна горчивина,
очилата й са прашни
и кривят реалността.
Нервно с пръстчета потропва,
белите листа изписва,
след това отново кротва,
свежда шапката си ниско.
Препрочита всяка дума,
отговори не открива,
с малкото парченце гума
пак изтрива, пак изтрива …
Но не знае, че обрича
страницата да протрие-
щом въпросите обича
и под шапката се крие.