Някакъв художник снощи
бе рисувал, без да спира,
маца нещо дребно още,
в чест, че Август си отива.
Ще му подари картина-
нито миг да не забравя
и във декемврийска зима
спомен бронзов да навява.
Смесва мед със тъмно злато,
плажен тен прокарва диря,
смигва дяволито лятото
и не спира да позира.
Вятър шапката му сламена
закачливо преобръща,
близва голото му рамо
слънце и позира също.
Ето щрихите последни
Майсторът нанася с радост,
тъжно лятото погледна-
щеше да му липсва Август …