Какви избори ще правим с 1 200 000 фантоми в избирателните списъци?

Фантомите в избирателните списъци са 1 200 000, обяви в сутрешния блок на БНТ проф. Михаил Константинов, член на Гражданския борд за свободни и честни избори. Сами по себе си те не са опасни, ако стоят в списъка. Само че, първо – с тях може да се злоупотреби, и нещо много по-страшно – хората са убедени, че с тях се злоупотребява. Тоест, фантомите в списъците са един прекрасен разрушител на доверието в изборния процес, подчерта проф. Константинов.

Според него решението е да се въведе активната регистрация.

Регистър на избирателите по настоящ адрес е изходът, смята политологът Димитър Димитров. Постоянният адрес е производно от съветската „прописка“ (регистрация по местоживеене, която води до ограничения – например, работа в други населени места и т.н.) и сега е нещо като юридическо легитимиране на българско гражданство, поясни той.

„Още 2009 година започнахме разговори в онази комисия, която се водеше от г-жа Фидосова, върху две теми. Те просто бяха заметени. Едната беше за регистъра на избирателите по настоящ адрес, другата – професионализацията на изборната администрация. От едното произтече мълчание. От другото произтече, знаете, партийни квоти, караници кой какво ще назначи и т.н.“, каза от своя страна Димитър Димитров.

Представителят на Временните обществени съвети на българите в чужбина Стефан Манов коментира Изборния кодекс в сегашния му вид.

„Този изборен кодекс дава за първи път действително реални шансове и условия в чужбина да има голям брой избирателни секции на много места и да позволи физическо гласуване на голям брой българи извън страната. В новия кодекс бяха разписани много добри текстове относно възможността българските общности по места да съдействат при техническата организация на избирателните секции. Затрудненията днес са естествено по същество, че българите са разпръснати“, каза Манов.

Според него проблемът сега е в това, че хората зад граница трябва на практика отново да се регистрират в деня на гласуването и да попълват декларации, че имат право да са избиратели.

Това е още от евроизборите и в тези общности, за които се говори, не е имало хаос и до сега, репликира говорителят на ЦИК Александър Александров. Той пропомни, че срокът за за заявленията е до 9 септември, а до 13 септември зад граница могат да правят предложения за откриване на секции

В чужбина няма избирателен район в пълния смисъл, подчерта Стефан Манов. „Тоест, гласовете в чужбина не отиват за кандидати. Ние нямаме преференции защото няма кандидатски листи. Има само по партии вот. Няма и независими кандидати. Това е голям проблем за демокрацията защото това означава дискриминация не само за българите в чужбина. Това е дискриминация и на пасивното избирателно право. Значи, един независим, който иска да се кандидатира, има достъп само до 31 избирателни района докато партиите имат достъп де факто до по-голямо електорално тяло“, допълни той.