Под притихналата стряха
вятърът тършува,
лято зъзне във уплаха
там, увито в шуба.
Паяжини стари мятат
скъсани ръкави,
танц танцуват по земята
листи пожълтяли.
Лястовиците се гушат
във гнездата топли
и на капчиците слушат
тегавите вопли.
Но открехна се вратата,
някой се усмихна,
гушна стреснатото лято,
в радост то притихна.