Не подигравай миналото,
то не е виновно,
че никъде не стигнало
и че бѝло болно.
Че вечно се препъвало
мине се не мине,
по коленете кървави
все с нови драскотини.
Че посред нощ се будело,
лежало мълчаливо
и винаги се чудело
дали е още живо.
Да, живо е, със сигурност,
живее в мойта пазва,
към него имай милост-
за мене то разказва.