Културата на „айляк“ – център на европейските културни ценности

Нека не се заблуждаваме. Пловдив не спечели номинацията „Европейска столица на културата 2019“ заради невероятната си програма. Да, те положиха усилия, също като останалите кандидати, но имаха едно основно предимство, почти непобедимо.

Мотото на кандидатурата на Пловдив беше „Заедно“. Екипът на града се обедини около идеята за интегрирането на ромски и други трудни групи около културния живот. Те изведоха и изключителното любопитната формулировка „развиване на културата на „айляк“ в контекста на европейските ценности.

В първия момент, когато прочетох това в доклада след първата оценка, на която бяха класирани Варна, София, Пловдив и Велико Търново, ми стана смешно и жалко. Казах си: да им имам културната концепция, ще вдъхновяват журито с цигании!(Впрочем, това не им е за първи път, Столипиново е забележителност, даже и принц Чарлс заведоха там. )

Като мина половин час обаче ми просветна, че всъщност това им е най-силният аргумент за избор. От този момент нататък за мен стана ясно, че ние не се борим нито със София, нито с Велико Търново, а само и единствено с Пловдив, които вкараха циганите в уравнението за успех.

Всички останали усилия за създаване на културна програма, за организиране на събития, както и интересното архитектурно наследство, са само подробност. Черешката на тортата беше циганският „айляк“! Няма как такава хубава българска дума да не вдъхнови европейските експерти, няма как такава величава концепция да не донесе високи оценки.

Единственият, може би дори по-силен аргумент, би бил правата на ЛГБТ общността. Само ако Варна беше решила да поеме в тази посока, щеше да издуха Пловдив от надпреварата, както салама на Кончита го направи на Евровизия (фамилията на Кончита Вурст се превежда „салам“).

Не казвам, че нашата стратегия беше перфектната, не казвам, че нямахме кусури (друга хубава българска дума, вече ще ползвам такива, че са конвертируеми в Европа), не че не предстои екипът, работил по проекта да дава дълги обяснения и да защитава действията си. Сигурна съм, че предстои публично и медийно разкъсване. И може би за някои неща недоволните културтрегери във Варна ще са прави, аз самата също имам съвсем други виждания за културна визия. Но…. Истината е, че с акцентираните в нашата програма европейски културни ценности, те всъщност се ориентираха много добре към това, какво би било подкрепено, като поеха в посока загърбване на високата култура и промотиране на масовата. И ако не бяха циганите, можеха и да успеят.

Така че нека не загърбваме всички усилия, които Варна положи, нека не отричаме доста богатата културна програма на Варна, нека не започваме типично по български да хейтваме всичко по веригата.

Всички тези месеци култура бяха, случиха се и останаха в историята на града, накараха ни да мечтаем и да се почувстваме част от едно цяло.

Отчетът предстои. От него няма да избяга никой. Само искам да е ясно, че без гейовете нямахме шанс да победим циганите. Защото това са най-актуалните европейски ценности, които се изправят като стълбове на европейската съвременна култура.