Денят на Съединението на България празнува присъединяването на Източна Румелия към Княжество България през 1885 година.
Според Берлинският договор през 1878 г. България основно била разделена на три части: Княжество България (заедно със столицата София), автономна област Източна Румелия (с центъра на Пловдив) и област на Македония, която била част от Османската империя. Националната доктрина на младата българска държава през 1885 г. даде резултати: под натиска на народа в Източна Румелия започна въстание.
На 6 септември бунтовническите войски начело с Чардафон (Chardafon) са влязли в Пловдив и принудили губернатора на областта да отдаде правомощията си на Временното правителство. Два дни по-късно, българският княз Александър Батенберг е одобрил със специален манифест присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Това е било нарушение на Берлинският договор, и действията на Александър Батенберг предизвикали силни критики от страната на великите сили на Европа (което впоследствие му коства на престолонаследничеството).
В памет на българският народ, обаче, княз Александър I Български (Батенберг) завинаги остана един цар-обединител. Самият той пожела също, след смъртта му той да отпочива в България.