С четка залезът рисува
как денят заспива.
Всяка вечер се любува,
все не му достига.
Смесва цялата палитра,
цвят със цвят не пасват,
но не спира да опитва
без идея ясна.
Облаци в хамак се сплитат,
в тях денят потъва,
утре пак ще се опита
да го нарисува.
Вино старо ще отвори,
глътка ще отпие
и денят, от сън оборен,
нежно ще завие…