Аленеят шипки
в есенните длани,
гизди се на китки
мащерка уханна.
Слънцето милува
листи пожълтели,
ясно се дочуват
на раздяла трели.
Звън меланхоличен
жужне в слънчогледа,
с поглед по – различен
лятото го гледа.
Паяче от мрежа
суче наметало
лятото изнежено
да загърне цяло.
И със дъх на круша
полъх сладък мина,
стряхата въздиша –
има си причина.