Защо мъжете не обичат да ходят на лекар?

Знаете ли какво е мъж? Същество, което е слабо защитено от болести и стресове и в допълнение към това не иска да ходи на лекар. Което ни позволява да отнесем тази половина от човечеството към групата на риска.

Мъжки болести

Не е справедливо – в медицината понятието „женски болести” се използва непрекъснато, докато за мъжки такива почти нищо не се чува. Жените живеят средно с 10-12 години повече. И фактът, че много по-рядко им се случва да участват в бойни действия, не е достатъчно обяснение за този феномен. По-реално звучи тезата, че женският хормон естроген осигурява качествена защита от най-опасните заболявания. А мъжкият генетичен набор от XY хромозоми отговаря едновременно и за предразположеността към много заболявания, и за склонността към рисково поведение.

Господа, вие:

– често участвате в актове на насилие.
– често употребявате алкохол и цигари.
– мнозинство сте сред инфектираните с опасни форми на хепатит и СПИН наркомани.
– четири пъти по-често от жените боледувате от сърдечни заболявания и два пъти по-често – от заболявания на черния дроб.
– по-рядко правите опити за самоубийство, но за сметка на това три пъти по-успешно, отколкото нежният пол.
– три пъти по-често страдате от хиперактивност в детството си, поради което получавате сериозни травми.
– при вас много по-често се срещат цветна слепота, хемофилия, левкемия, дислексия.

Момчетата не плачат

За типичния мъж (разбирай големия мъжкар) e изключително трудно да стигне до идеята, че трябва да отиде на лекар. До голяма степен статистиката в полза на жените по отношение на средната продължителност на живота се дължи именно на това. Той е по-склонен да стиска зъби и да търпи, докато не получи непоносими болки или очевидни, стряскащи симптоми. Защо?
1. Според насложилите се стереотипи мъжът се срамува да боледува. Болестта за него е признак на слабост. Той се гордее с издръжливостта си: „Мога да управлявам фирмата и с 40 градуса температура!“. А след като е срамно да се боледува, то двойно по-голям срам е да търсиш помощ от някого по повод своята слабост. Така че – за мъжа посещението при лекар е равносилно на унижение.
2. По природа мъжът е подозрителен. Неговото съзнание е рационално, той е склонен към анализи и постоянен скепсис. Как би могъл да довери здравето си на някакъв си лекар?
3. Пречи му и страхът от неизвестното.
4. По принцип е склонен да рискува, включително и със здравето си: „Нищо особено, ще мине! „.
5. Пасивната роля на пациента никак не пасва на мъжката природа: да чакаш, да получаваш рецепта, да се подчиняваш на някакви непонятни нареждания, дози и процедури… Това лишава мъжа от усещането, че здраво държи юздите на живота си и предизвиква страх като всяка друга неконтролируема ситуация.

Дълбоката тайна

Във всеки мъж е заключена една голяма тайна. И тя е, че зад суровата фасада се крие уплашено дете. Парадоксално, но факт: тайно мъжът преживява много повече здравословното си състояние, отколкото жената, която веднага звъни в лекарския кабинет и си записва час за преглед. Той много повече се страхува от болка и тайничко често си въобразява, че е в плен ту на една, ту на друга страшна болест. Но тъй като „момчетата не плачат“, той е длъжен да държи тези преживявания в себе си. И отчасти, не отива на лекар, защото се страхува от поставянето на диагноза. Неговата истина е: „Докато няма диагноза, аз съм здрав.“ Но това е типично детско бягство от проблема.

Твоят лекар

Ако все пак се решите да потърсите компетентна медицинска помощ, имате нужда от малко предварителни указания, с които бързо ще откриете подходящия за вас специалист. И така, какви качества притежава той:

– не демонстрира своята компетентност и превъзходство – т. е. не предизвиква мъжа пациент на тайно съревнование „Кой е по-по-най-мъж” и не добавя излишно напрежение към стреса от самата визита. За щастие в повечето случаи, колкото по-голяма е компетентността на лекаря, толкова по-малка е неговата потребност да я демонстрира.

– Мъжът с готовност сътрудничи на лекаря, когато е съхранено чувството му за контрол над ситуацията. Откъдето следва, че добрият „мъжки” лекар трябва подробно да обясни всички назначения и процедури – какво, защо и как действат. Тогава мъжът чувства интелектуален контрол над лечението си.

– По същата причина добрият лекар не заповядва на мъжа да направи това или онова, а го включва в обсъждането на плана за изследване и лечение. Понякога дори предлага на пациента да избере сам една от две-три предложени му алтернативи.

– Показва достатъчно ясно, но не обидно, че не лекарят, а пациентът отговаря за здравето си. Лекарят е просто негов помощник, който разполага с необходимите ресурси.

Сега остава да изясним как да извлечете максимална полза от визитата си при лекар.

Обсъдете симптомите си с близък човек. Направете го в навечерието на прегледа. Мъжете рядко говорят за тялото си и по тази причина речникът им в тази област е малко беден. Ако ви боли стомах, опитайте се на глас да обясните ясно къде, как и кога ви боли. Това е нещо като генерална репетиция, после ще ви бъде много по-лесно да опишете състоянието си пред специалиста.

Вземете жена си/ приятелката си на прегледа. Средностатистическата жена задава поне 6 въпроса при посещение при медик, средностатистическият мъж – 0.
Започнете с най-важното. Мъжете имат навика да започват разговор с дреболии, но това не е човек, с когото ще си говорите за футбол, времето ви е ограничено. Затова след въпроса „Какво ви безпокои?” съобщете 2-3 най-важни симптома или оплаквания, които ви тревожат.

Източник: binar.bg