Катастрофата на една българска линейка (Видео)

Надали има шофьор в България, който да не се е сблъсквал с недоразумения или отявлени абсурди в случай на произшествие. Днес ще Ви разкажем за поредното безумие, което за съжаление би могло да има преки последствия върху всеки от нас.
„Спешна помощ” получи като дарение от нас три броя камери за техните автомобили, а по-късно оборудва още петнадесет от своите автомобили с аналогични устройства. Целта им е да доказват случилото се в такива ситуации и превантивно да влияят върху обществото, подсещайки го, че неморалното, неетично и агресивно поведение ще бъде записано, публикувано и разследвано.

Още когато ни обучават за шофьори, се запознаваме с правилото, че линейките, автомобилите на пожарната и полицията са със „Специален режим на движение”. Разбира се, те не са единствените, а Закона ги конкретизира до „Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал”. Няма да се спираме надълго върху това, доколко той им позволява да се придвижват максимално бързо до крайната дестинация и колко морално е остарял този правилник. За сметка на това ще упоменем, че тяхното предимство и бърза реакция са основно плод на моралните и ценностни възприятия на обществото. Защо ли? Защото така нареченият „специален режим на движение” всъщност позволява на тези автомобили да не спазват буквално Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата (ППЗДВП) или още по-точно казано – да ползват олекотен откъм знаци и светофари режим на придвижване. Накратко – автомобилът със специален режим на движение може да навлезе в затворена за МПС улица, може да премине на червен сигнал, може и да паркира на забранени за останалите участници в движението места и това е нормално. В крайна сметка ако искаме тези хора да ни помогнат, на първо място трябва да им осигурим пряк достъп до самите нас, нашите имущества или сгради. Спорният момент настъпва, докато този автомобил извършва някое от гореизброените „нарушения”. Любопитен и в доста случаи нелогичен е фактът, че линейка, която бърза за адрес и е с пуснати специални опознавателни светлинни и звукови сигнали, едновременно с приоритетите си е длъжна да се съобразява и подчинява на … същият правилник. Ако такъв автомобил преминава през кръстовище на червен сигнал и бъде ударен от друг, който преминава на зелен сигнал, то виновният е шофьорът на линейката. Звучи Ви абсурдно? Всъщност това е истината. Точно затова казахме, че преди да съдим медиците и шофьорите на линейките за бързото достигане на адреса на болния, трябва да си зададем въпросите „Достатъчно ли сме толерантни към тях? Осигуряваме ли им нужните условия за да са бързи? Помагаме ли им за да ни помогнат и те?”.
Нека дадем един красноречив пример от днес – 09.09.2014г.
Автомобил на „Спешна помощ” бърза към адрес (сигнал за наркоман, нуждаещ се от незабавна помощ) и се движи по „Симеоновско шосе” в посока центъра в град София. Разбира се светлините и звуковите предупреждения са пуснати, което е лесно видимо от поведението на повечето шофьори. Линейката кара в насрещното движение, тъй като нейното платно за движение е заето и доста от шофьорите проявяват нужния толеранс отмествайки се от дестинацията и. Това за съжаление не прави водачът на BMW с регистрационен номер CH6626AK, който бърза да се възползва от отворилата се празнина в пътната колона. Не знаем дали и защо не е видял светлинният сигнал на линейката и не е чул сирената и, но резултатът е ПТП с автомобила на „Спешна помощ”.
Резултатите:
Пострадал автомобил на „Спешна помощ”, за чиито ремонт ще са необходими стотици левове, които ще платим ние – данъкоплатците;
Разходи за втори екип, който тръгва по спешност към дома на нуждаещият се от помощ наркоман;
Акт за шофьора на линейката за … отнето предимство.
Държим да отбележим, че все още нямаме яснота дали екипите на „Спешна помощ” и лекарите са успели да спасят изпадналият в беда наркоман. До момента на написването на тази статия подобна информация не беше налична. Искрено се надяваме, че историята е имала щастлив завършек за него и създаденото излишно забавяне не е ковствало живота му.
А сега нека се замислим върху съставеният акт. Факт е, че според полицаят, който е пристигнал на местопроизшествието той е в нарушение, защото „няма знак, че улицата отдясно е без предимство и тогава дясностоящият е с предимство през този, който се движи по бул. „Симеоновско шосе”. Финалното изречение е било „Такъв е закона, съжалявам!” и повдигане на рамене.
Страхотно, нали? Оказва се, че не само екипите на „Спешна помощ” са „виновни” в тази ситуация, но вина би била вменена и на всеки участник в движението, ако на някой му хрумне да излезе на „руска рулетка” от никому незнайна пряка. И за това няма да е виновна общината, КАТ, „Пътна инфраструктура” или някой друг, а дръзналият да се появи на пътя нормален гражданин на Република България.
Задължение на шофьора на линейката е да придвижи максимално бързо (и безопасно разбира се) екипът на „Спешна помощ” до нужния адрес. В тази ситуация той е направил необходимото за да предупреди отдалеч останалите участници в движението, че бърза за спешно повикване. Както казахме и преди – останалото е резултат на съвестта и морала на обществото.
Единствената вина на този шофьор е, че принудително е спрял записа на звук от линейката, като по този начин звукът на сирените не е наличен във видеозаписа. Защо ли? На този въпрос само той може да отговори и ние не се наемаме да говорим от негово име. Единствено ще изразим нашето съжаление, че говорейки за „обществото”, няма как да пропуснем и глупавите постъпки на неговите членове, които вместо да използват наличното имущество за да се защитят, те на секундата се опитват да го надхитрят, а надхитряват… само себе си.
Тъжното в цялата тази история е всъщност това, че ние – гражданите на Република България искаме максимално добро здравеопазване за нас, нашите близки, роднини и приятели, но като че ли не ни е достатъчно грижа това да се случи. Убедени сме, че ако в автомобил на „Спешна помощ” има наш близък и ние караме след него, то гражданската ни съвест ще е с най-висок приоритет и ще ни се иска всички останали на пътя МПС просто да изчезнат за да бъде спасен живота на нашия роднина. Казват, че по време на национална трагедия обществото се сплотява и тръгва като един човек.
Е, ако съберем нещастията, които се случват на хората в България ежедневно и нуждата им от „Спешна помощ”, вероятно ще получим сума, далеч надвишаваща обичайно познатите ни национални несгоди. Като че ли това е достатъчно добър аргумент за всеки от нас, за да даде своя дан, когато някой друг има нужда от помощ. Не се изисква много, напротив – достатъчно е да имаме късче човещина и секунда здрав разум, в който да си зададем въпроса „А ако в линейката бях аз или някой мой близък?”.
Надали ще бъде нужно „ножа да опре до кокала” на всеки от нас за да бъдем по-единни, по-морални, по-Човеци, нали?

Източни: http://alltimecams.com/