Есента ще стои търпеливо,
целомъдрено тя ще умува,
на сянка под синята слива,
а лятото пак ще лудува.
С натежали, солени ресници
и въздишки полепнали, морски,
неразбиращо злите езици,
незапомнило думите хорски.
И на смугло мулатче със тена
и очи като черна маслина,
със ръкава забърсва смутено
по брадичката капки от диня.
Йероглифи изписало ясни
по нозете с безброй драскотини,
на затворено все му е тясно,
а мечтите рисува във синьо.
Есента ще почака послушно
и листа на килим ще разстила,
умори ли се то, да се гушне
там при нея, под синята слива.