Официално: Военните са невинни за трагедията в „Аспарухово“

Военните нямат вина за бедствието в „Аспарухово“, стана ясно на финала на проверката на Сливенската военноокръжна прокуратура, пише „Сега“.
При наводнението, което заля южния варненски квартал на 19 юни, загинаха 13 души. Жертвите населяваха дерето край ромската ул. „Горна студена“, огромни поражения имаше и по улица „Моряшка“ в центъра на квартала.
Заключението на прокуратурата е да не се образува наказателно производство. „Няма данни за престъпление на военно лице“, заяви шефът й полк. Станимир Чернев. Обект на проверката бе поделението „Бункера“, което се намира над квартала. Продължава обаче досъдебното производство на Варненската окръжна прокуратура. То се води за причиняване на смърт поради незнание или непредпазливост при изпълняване на длъжност. Разследват се действия на общината, органите по строителен контрол, по управлението на горите и др.
Решението на Сливенската военноокръжна прокуратура не е изненадващо, тъй като във Варна се знае, че слухът за авария или преливане в „Бункера“ се пусна целенасочено от общински и близки до кметството кръгове, за да се отклонява вниманието. Градската управа има от какво да се притеснява – деретата в града не са били редовно почиствани. Страховете проличаха и на сесията на общинския съвет през юли, когато мнозинството на ГЕРБ не допусна да се изчете докладът на комисията от съветници, разследваща бедствието. В документа, наред с валежите и сечта, бяха посочени и редица грешки на местната власт – незаконно строителство, струпване на отпадъци, неусвояване на средства, предвидени за чистене на дерета, канали и водостоци през 2014 г.
В казуса с оневиняване на военните тези дни се намеси и министърът на отбраната Велизар Шаламанов. В писмо до съветника Костадин Костадинов, който оглавяваше разследващата съветническа комисия, той написа, че в поделението са извършени три проверки, включително от кмета Иван Портних, и не са установени разрушени басейни, резервоари, подземна инфраструктура, изпускане на вода. Липсват свлачища преди бедствието, както и подпорни стени или укрепителни съоръжения, които биха могли да предизвикат вълна. От писмото става ясно още, че резервоарът в поделението е с ефективен обем от 20 куб. м, басейнът е бил пълен наполовина с дъждовна вода и е нелепо да се говори, че те могат да причинят бедствието. Шаламанов обяснява, че от дъждовете и водния поток на 19 юни е пострадало и поделението – удълбано е дерето, появили са се свлачищни зони, има съборени сгради.